Да научим детето си да е самостоятелно
Дея е на три години и сутринта тя става, слага си пантофките и отива в банята, а за нейното измиване мама само наблюдава от страни. Тя все пак вече може всичко. След закуска те се събират радостно в градината. Тя не се бои от никого, весело разговаря, когато дойдат гости винаги разказа увлекателни приказки и пее песничките, които е научила. Дея е гордостта на майка си. С пет-годишния Юри нещата не стоят по този начин така. Той нито може да се измие, нито да се облече без помощта на възрастните. Закуската трябва да му се дава в устата и всичко това в съпровод с крясъци. Как обаче той ще отиде на училище? Ще се научи ли някога на самостоятелност? Той самият не иска нищо, само и само да се държи за полата на мама. Когато в къщи идват гости той не обелва и дума, а в детската градина се раздира от плач.

Защо с Дея нещата се получават, а с Юрий не? С какво бихме могли да помогнем? Тези въпроси са доста сложни най-вече защото не може да се обвини никого еднозначно за неуспехите. Всяко дете си има собствен темперамент и свои особености в характера, с които е нужно човек да се съобразява в тази ранна възраст. За възпитаване на самостоятелност в детето трябва най-вече да се изхожда от неговите възможности, но не по-малко важно е родителите му да го познават много добре.

Приблизително на осем месеца бебетата започват да се страхуват от чуждите хора. Те вече могат да разпознават познатия от непознатия и всичко, което не им е известно събужда у тях страх. От шестия до осмия месец в детето започва да се формира така наречената “специфична емоционална привързаност” към възпитателя. Външно тя се проявява като отношение на зависимост. Пораствайки, постепенно момичето или момчето се освобождават от тази зависимост и се научават да бъдат самостоятелни.

Децата в които “чуждото” предизвиква силна тревога и неувереност, естествено, искат да получат от родителите си и по-голяма поддръжка и увереност. За тях пътя към самостоятелността е по-дълъг и труден. Разбира се, това съвсем не означава, че такива деца трябва само да се глезят и да се държат под някакъв стъклен похлупак. Добре ще бъде, ако “опасната” ситуация се подготви специално и родителят покаже, че разбира тревогата на детето. Не бива то да се учи на самостоятелност по добре познатия метод: оставя се и нека само се оправя, също така не бива и да се залъгва с празни обещания.

На втората и третата година от живота човек осъзнава, че увереността, която черпи от майка си или от някой друг близък, е постоянно с него дори тогава, когато не го държат за ръката. Тригодишното дете вече е достатъчно голямо, за да разбере, че майка му ще дойде, когато е необходимо или когато успее. Така се заявява и тенденцията “аз сам”. Детето е активно същество, което до голяма степен иска само да действа, да създава и дори да помага на по-големите. Много е лошо, ако в такъв момент възпитателите не се възползват от тази тенденция, защото след това тя няма никога вече да се повтори. Често стремежът на детето към самостоятелност се потъпква от родителите с думите “Стой, още си много малък!”, а по този начин то се отучва от самостоятелност и смелост.

Какво обаче да се прави с децата, които не проявяват желание към самостоятелност? Тук ще бъде нужно следването на правила за възпитание. Едно от тях гласи: във всяка работа трябва да се влага добро отношение, усмивка и най-вече спокойствие. Когато всички бързат или са в лошо настроение това не е особено препоръчително време за обучение на самостоятелност. След като весело родителите са поиграли с детето си, те могат да му поставят различни задачи като му обясняват спокойно какво да направи без да греши.

Има още едно правило: никога родителите не трябва да осмиват и да унижават растящото дете, ако е направило някой гаф при опита да направи нещо само, защото така се потъпква самочувствието му. Напротив, то трябва да се окуражава и да се хвали, разбира се, с мярка.

За всяко дете времето на обучение за самостоятелност е различно. За някои това е един съвсем лесен период, а за други е дълъг и труден процес. При всички случаи обаче детето не трябва да се разглезва, а към него трябва да се подхожда с много спокойствие и внимание.