9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие

9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.


Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?

1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.

2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).

3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.

4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.

5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.

6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.

7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.


Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?

1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.

2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).

3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.

4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.

5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.

6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.

7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).

8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.

9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:


Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.


Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).

8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.

9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:


Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.


Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.