9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
12 съвета към родителите на бъдещите първокласници
Първият учебен ден наближава. Тази есен Вашето дете ще прекрачи прага на училището. В стремежа си да му помогнат, родителите правят и невъзможното, търсейки най-доброто училище, най-добрия частен учител, готов срещу немалка сума да подготви малкия ученик за предварителните тестове. И често пъти се забравя простата истина, че образованието може да направи детето умно, но щастливо ще го направи само сърдечното, разумно организирано общуване с близките и любими хора, с неговото семейство.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си. Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непредвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в зависимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си. Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непредвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в зависимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
Да научим детето си да е самостоятелно
Дея е на три години и сутринта тя става, слага си пантофките и отива в банята, а за нейното измиване мама само наблюдава от страни. Тя все пак вече може всичко. След закуска те се събират радостно в градината. Тя не се бои от никого, весело разговаря, когато дойдат гости винаги разказа увлекателни приказки и пее песничките, които е научила. Дея е гордостта на майка си. С пет-годишния Юри нещата не стоят по този начин така. Той нито може да се измие, нито да се облече без помощта на възрастните. Закуската трябва да му се дава в устата и всичко това в съпровод с крясъци. Как обаче той ще отиде на училище? Ще се научи ли някога на самостоятелност? Той самият не иска нищо, само и само да се държи за полата на мама. Когато в къщи идват гости той не обелва и дума, а в детската градина се раздира от плач.
Защо с Дея нещата се получават, а с Юрий не? С какво бихме могли да помогнем? Тези въпроси са доста сложни най-вече защото не може да се обвини никого еднозначно за неуспехите. Всяко дете си има собствен темперамент и свои особености в характера, с които е нужно човек да се съобразява в тази ранна възраст. За възпитаване на самостоятелност в детето трябва най-вече да се изхожда от неговите възможности, но не по-малко важно е родителите му да го познават много добре.
Приблизително на осем месеца бебетата започват да се страхуват от чуждите хора. Те вече могат да разпознават познатия от непознатия и всичко, което не им е известно събужда у тях страх. От шестия до осмия месец в детето започва да се формира така наречената “специфична емоционална привързаност” към възпитателя. Външно тя се проявява като отношение на зависимост. Пораствайки, постепенно момичето или момчето се освобождават от тази зависимост и се научават да бъдат самостоятелни.
Децата в които “чуждото” предизвиква силна тревога и неувереност, естествено, искат да получат от родителите си и по-голяма поддръжка и увереност. За тях пътя към самостоятелността е по-дълъг и труден. Разбира се, това съвсем не означава, че такива деца трябва само да се глезят и да се държат под някакъв стъклен похлупак. Добре ще бъде, ако “опасната” ситуация се подготви специално и родителят покаже, че разбира тревогата на детето. Не бива то да се учи на самостоятелност по добре познатия метод: оставя се и нека само се оправя, също така не бива и да се залъгва с празни обещания.
На втората и третата година от живота човек осъзнава, че увереността, която черпи от майка си или от някой друг близък, е постоянно с него дори тогава, когато не го държат за ръката. Тригодишното дете вече е достатъчно голямо, за да разбере, че майка му ще дойде, когато е необходимо или когато успее. Така се заявява и тенденцията “аз сам”. Детето е активно същество, което до голяма степен иска само да действа, да създава и дори да помага на по-големите. Много е лошо, ако в такъв момент възпитателите не се възползват от тази тенденция, защото след това тя няма никога вече да се повтори. Често стремежът на детето към самостоятелност се потъпква от родителите с думите “Стой, още си много малък!”, а по този начин то се отучва от самостоятелност и смелост.
Какво обаче да се прави с децата, които не проявяват желание към самостоятелност? Тук ще бъде нужно следването на правила за възпитание. Едно от тях гласи: във всяка работа трябва да се влага добро отношение, усмивка и най-вече спокойствие. Когато всички бързат или са в лошо настроение това не е особено препоръчително време за обучение на самостоятелност. След като весело родителите са поиграли с детето си, те могат да му поставят различни задачи като му обясняват спокойно какво да направи без да греши.
Има още едно правило: никога родителите не трябва да осмиват и да унижават растящото дете, ако е направило някой гаф при опита да направи нещо само, защото така се потъпква самочувствието му. Напротив, то трябва да се окуражава и да се хвали, разбира се, с мярка.
За всяко дете времето на обучение за самостоятелност е различно. За някои това е един съвсем лесен период, а за други е дълъг и труден процес. При всички случаи обаче детето не трябва да се разглезва, а към него трябва да се подхожда с много спокойствие и внимание.
Дея е на три години и сутринта тя става, слага си пантофките и отива в банята, а за нейното измиване мама само наблюдава от страни. Тя все пак вече може всичко. След закуска те се събират радостно в градината. Тя не се бои от никого, весело разговаря, когато дойдат гости винаги разказа увлекателни приказки и пее песничките, които е научила. Дея е гордостта на майка си. С пет-годишния Юри нещата не стоят по този начин така. Той нито може да се измие, нито да се облече без помощта на възрастните. Закуската трябва да му се дава в устата и всичко това в съпровод с крясъци. Как обаче той ще отиде на училище? Ще се научи ли някога на самостоятелност? Той самият не иска нищо, само и само да се държи за полата на мама. Когато в къщи идват гости той не обелва и дума, а в детската градина се раздира от плач.
Защо с Дея нещата се получават, а с Юрий не? С какво бихме могли да помогнем? Тези въпроси са доста сложни най-вече защото не може да се обвини никого еднозначно за неуспехите. Всяко дете си има собствен темперамент и свои особености в характера, с които е нужно човек да се съобразява в тази ранна възраст. За възпитаване на самостоятелност в детето трябва най-вече да се изхожда от неговите възможности, но не по-малко важно е родителите му да го познават много добре.
Приблизително на осем месеца бебетата започват да се страхуват от чуждите хора. Те вече могат да разпознават познатия от непознатия и всичко, което не им е известно събужда у тях страх. От шестия до осмия месец в детето започва да се формира така наречената “специфична емоционална привързаност” към възпитателя. Външно тя се проявява като отношение на зависимост. Пораствайки, постепенно момичето или момчето се освобождават от тази зависимост и се научават да бъдат самостоятелни.
Децата в които “чуждото” предизвиква силна тревога и неувереност, естествено, искат да получат от родителите си и по-голяма поддръжка и увереност. За тях пътя към самостоятелността е по-дълъг и труден. Разбира се, това съвсем не означава, че такива деца трябва само да се глезят и да се държат под някакъв стъклен похлупак. Добре ще бъде, ако “опасната” ситуация се подготви специално и родителят покаже, че разбира тревогата на детето. Не бива то да се учи на самостоятелност по добре познатия метод: оставя се и нека само се оправя, също така не бива и да се залъгва с празни обещания.
На втората и третата година от живота човек осъзнава, че увереността, която черпи от майка си или от някой друг близък, е постоянно с него дори тогава, когато не го държат за ръката. Тригодишното дете вече е достатъчно голямо, за да разбере, че майка му ще дойде, когато е необходимо или когато успее. Така се заявява и тенденцията “аз сам”. Детето е активно същество, което до голяма степен иска само да действа, да създава и дори да помага на по-големите. Много е лошо, ако в такъв момент възпитателите не се възползват от тази тенденция, защото след това тя няма никога вече да се повтори. Често стремежът на детето към самостоятелност се потъпква от родителите с думите “Стой, още си много малък!”, а по този начин то се отучва от самостоятелност и смелост.
Какво обаче да се прави с децата, които не проявяват желание към самостоятелност? Тук ще бъде нужно следването на правила за възпитание. Едно от тях гласи: във всяка работа трябва да се влага добро отношение, усмивка и най-вече спокойствие. Когато всички бързат или са в лошо настроение това не е особено препоръчително време за обучение на самостоятелност. След като весело родителите са поиграли с детето си, те могат да му поставят различни задачи като му обясняват спокойно какво да направи без да греши.
Има още едно правило: никога родителите не трябва да осмиват и да унижават растящото дете, ако е направило някой гаф при опита да направи нещо само, защото така се потъпква самочувствието му. Напротив, то трябва да се окуражава и да се хвали, разбира се, с мярка.
За всяко дете времето на обучение за самостоятелност е различно. За някои това е един съвсем лесен период, а за други е дълъг и труден процес. При всички случаи обаче детето не трябва да се разглезва, а към него трябва да се подхожда с много спокойствие и внимание.
Абонамент за:
Коментари (Atom)