Ето някои от типичните симптоми на скритата част от заекването:
- Безпокойство и тревожност: подобни прояви са резултат от очакването за настъпване на момента на заекване и желанието той да бъде избягнат (J. Sheehan, 1970). Интересното тук е че при хора с по-лека форма на заекване тревогата е по-силна. Чрез смяна на думи или силно редуциране и недовършване на изказа си те правят всичко възможно да скрият проблема си и да оставят у всички слушатели впечатление за флуентност. Те силно се страхуват да не бъдат разпознати като заекващи. С това обаче те задействат порочната верига на задълбочаване на проблема си. Колкото повече се крие заекването, толкова повече се увеличава степента на безпокойството. Колкото повече се увеличава безпокойството и страха от проблема, толкова силата на говорните блокове се увеличава и оттам нуждата от все по-голяма енергия и средства за избягването и прикриването му расте. При хора с по-тежка степен на заекване тревожността е по-малка ,защото те не могат да скрият речевата си специфика.
- Страх: В руската и българската литература страхът, безпокойството и тревожността, които могат да прераснат в явен или прикрит ужас, силен срам и често във вина и протест, изразен в агресия, се обобщават в понятието Логофобия. Всъщност именно логофобията е ядрото и сърцевината на проблема и ключът за провеждане на успешна терапия или автотерапия.
- Срам: Срамът е производен на страха и по същество представлява страх от мнението и реакциите на околните. Тези емоционални или поведенчески реакции обикновено са негативни – съжаление или присмех, подценяване силата на проблема, дразнене, дискомфорт, нервност, отхвърляне на мнението и личността на заекващия като цяло, лицеви мимики на отвращение и неприязън, отбягване на заекващия. Бих допълнил горните твърдения на Господин Тонев с добавката на това, че по-голямата част от тези реакции протичат единствено в съзнанието на заекващия, а не представляват обективна реалност. Хората ни възприемат по начина по който ние самите възприемаме себе си. Ако ние самите не приемаме заекването си и сме изпълнени с неприязън към него, ако се борим с него, вместо да го направим наш приятел и учител, ако бягаме и се страхуваме от него, тогава хората ни възприемат точно по същия начин по който ние самите възприемаме проблема си. Заекването е немалка част от цялостната ни личност и отношението ни към него е израз на собствената ни самооценка и имиджът, който проектираме за себе си в съзнанието на хората е пряко отражение на тази самооценка. Когато се научим да се приемаме такива каквито сме и смело прегърнем проблема си, той ще стане само една малка наша особеност, незначителна част от цялостната ни силна и позитивна личност. Трябва да можем гордо да кажем – ето, това съм аз, да се обикнем в пълнотата си. Реакцията на хората към заекването ни в такъв случай ще бъде единствено като към мила малка подробност, която само още повече ще ги кара да ни обичат и приемат. Получаваме това, което даваме! А ние „даваме” не само физически, но и мисловно – емоционално, с отношението си към себе си и света и реакциите ни при житейските ситуации.
- Вина: Вината може да бъде породена от няколко причини. Една от тях е убеждението на заекващия че не е направил нужното за да говори „нормално”. Един вид: „Ето, всяко 5 годишно дете говори свободно и без прекъсване за каквото желае, но аз не мога! Следователно съм глупав и слаб!” Вината може да се дължи на чувството, че заекващият „разваля” атмосферата и проваля ситуацията чрез речта си. Това чувство отново е чисто субективно и се дължи на неприемането на заекването и борбата с него. А то всъщност съществува именно за да ни научи на спокойно приемане на себе си и другите такива каквито са, да премахне фалшивата ни гордост и перфекционизъм и ни накара да обикнем себе си и света безрезервно! Вината може да бъде втълпявана от съзнанието за невъзможността за изпълнението на съветите на родители и учители: „Говори бавно!”, „Поеми си дълбоко въздух!”, „Не се притеснявай!”… По-късно тези съвети продължават да се дават в същият невеж и сляп дух от някои речеви „специалисти”, следващи определени „школи”.
Според Джоузеф Шийхан: „ Срамът е резултат от публичния провал на изискванията на фалшиво налаганата роля, която много заекващи са приели – да не заекват! А индивидуалният еквивалент на срама се нарича вина. Когато заекващият се стреми да се отрече от поведението си на заекващ и да се представи като плавно говорещ, той започва да изживява опасения, свързани със страх от провал пред изискванията на фалшиво наложената от самия него роля.
При опита си да скрие своята настояща идентичност на човек със заекване, индивидът прибягва до фалшива роля или до поведение със стратегии, които понякога са успешни и следователно периодично се подсилват. Независимо дали са успешни или не обаче, стратегиите за прикриване на проблема, неприемането и отбягването му водят до чувство на вина. Неуспешното реализиране на Аза пред другите винаги води до вина, включително и при заекващите. Могат да бъдат разграничени най-малко три източника на чувство за вина:
1) Първоначална вина: „Какво съм направил или не правя както трябва за да не мога да говоря нормално като другите хора?”
2) Вината за лъжливата фалшива роля (използване на стратегии за отбягване и криене на заекването), играна от заекващия с цел да прикрие заекването си пред слушателите.
3) Вината – продукт на съзнанието на заекващия че речта му е смущаваща за околните. „
Според Джоузеф Шийхан заекващият може да намали ареала на вината, като работи върху ареала на срама, като открито признава и изразява Аза си в ролята на заекващ. Според пишещия това резюме, и срамът и вината са пряко производни на страха и са негови разклонения! Срамът представлява страх от мнението и оценката на хората, а вината – страх от провал, от неуспех. Вината често е примесена с отхвърляне, неприемане на станалото, фина или явна агресия към себе си и вътрешна борба между различните компоненти на личността. Борбата и агресията са другото лице на страха, другият полюс на емоционалната слабост.
Фрустрация: Фрустрация в български превод значи приблизително безпокойство, неудовлетворение, разочарование, незадоволство, съжаление…
Ето няколко примера за фрустрация във връзка със заекването, дадени от г-н Петър Тонев:
* Едно дете, което силно желае да сподели нещо с родителите си или с приятелите си, но не успява, защото заеква мъчително, прекъсвано е или то самото се отказва.
* Ученик, който прекрасно знае урока си, но не може да предаде знанията си напълно и получава по-ниска от заслужаваната оценка.
* Говорител пред аудитория, който изразява важна информация, но не успява да я предаде в тънкостите и важните и детайли поради спецификата на заекването си.
* Младеж или възрастен човек, който две или три минути се измъчва да изкаже мисълта си в едно изречение, и когато най-накрая завърши, да получи отговора: „Моля? Не разбрах. Бихте ли повторили?„ (О, Боже мой, ужас, пак ли трябва да минавам през същия ад?)
* Човек със заекване се обажда по телефона, но не може незабавно да започне разговора поради блок и от отсрещната страна му затварят телефона.
Могат да се дадат много подобни примери.
Заекването обаче води до фрустрация и по други причини. Една от тях е ограниченията и липсата на регулярен емоционален контакт със социалното обкръжение и определени хора. Тази липса е особено силна и болезнена в юношеска и младежка възраст.
понеделник, 6 декември 2010 г.
4 г
Нормите са примерни, средно статистични данни, защото всяко дете е индивидуално.
Физическо развитие
- Обиколката на главата обикновено не се мери след тригодишна възраст.
- Има нужда от около 1,700 калории на ден.
- Слуха може да се оцени според коректното използване от детето на звуците и езика, както и от правилното следване на дадените му инструкции и отговори на въпроси.
Двигателно развитие
- Ходи по права линия (очертана с въже или тебешир на пода). На тази възраст продължават да се оформят навиците на управление на собственото тяло. Но чувството за равновесие, все още не е достатъчно развито. Дете на 4 г. все още не може самоуверено да мине по тясна пътечка или тясно мостче.
- Може съвсем уверено да бяга. Бяга, тръгва и спира, движи се около препятсвтия с лекота. Може да си играе с вас на гоненица и да ви бие, при проява от ваша страна на отстъпки и артисцизъм. Бягайки, детето може свободно да си променя посоката на своето движение. Може да бяга в кръг.
- Може да пробяга достатъчно голямо разстояние - 150 метра и още. Но не си струва без причина да натоварвате детето толкова много.
- Усъвършенства уменията си да скача. Детето с лекота скача напред, по-сложна задача се оказва да скочи назад, но се справя. То може да прескочи не висок предмет, стъпала, малка шахта, но има още какво да се усъвършенства. Скача на един крак. Прескача предмети на 12 до 15 см височина, приземява се с двата крака едновременно.
- Без проблем се изкачва по "шведска стена" надолу и нагоре. Но да се отпусне само на ръце, все още не може, ръцете му не са достатъчно силни.
- Катери се по стълби, дървета, детски конструкции. Качва се и слиза по стълбите с редуване на краката.
- Може да направи салто през глава напред.
- Кара колело и държи посоката с увереност; заобикаля ъгли, избягва препятствия и насрещен “трафик”.
- Хвърля топка през глава; разстоянието и целта се подобряват.
- Строи кули с десет и повече кубчета.
- Прави форми и предмети от пластелин: сладки, змии, прости животни.
- Възпроизвежда някои форми и букви; може да пише печатни букви.
- Държи пастел или маркер с трипръстов захват.
- Рисува и чертае целенасочено; може да има идея на ум, но често се затруднява да я възпроизведе, поради което нарича произведението си по друг начин.
- Става по-точно в уцелването на гвоздеи и пирони с чук.
- Нанизва малки дървени топчета на конец.
Когнитивно развитие
- Може да разпознае, че някои думи звучат подобно.
- Познава 18 до 20 главни букви. Може да пише няколко букви.
- Някои деца започват да четат по-прости книжки, като буквари с по няколко думи на страница и много картинки.
- Обича истории за това как растат и работят нещата.
- Забавлява се с игри на думи измисляйки си смешен език.
- Разбира концепциите за “най-висок”, “най-голям”, “еднакъв”, и “повече”, избира картинката която има “най-много къщи” или “най-големите кучета”.
- Механично брои до 20 и повече.
- Разбира последователноста на ежедневните събития: “Когато станем сутринта се обличаме, закусваме, измиваме си зъбите и отиваме на училище”.
- Koгато разглежда картинки може да разпознае и открие липсващи части от пъзела (на човек, кола, животно).
- Много добри разказвачи на истории.
- Преброява от 1 до 7 обекта на високо, но не винаги в правилен ред.
- Следва две до три стъпкови инструкции дадени индивидуално или в група.
- Може да слага окончания за минало време на всеки глагол.
- Знае и назовава различни предмети, които го обкръжават в къщи и на улицата. Разбира тяхното предназначение и свойства.
- Проявява интерес към предметите, които все още никога не е виждало.
- Умее да разказва за членовете на своето семейство, семеен бит и семейни традиции.
- Знае името на града (селото) и региона в който живее.
- Познава повечето професии, особено тези, които среща в своя живот - лекар, учител, продавач, полицай.
- Има елементарни умения за грижи за животните и растенията.
Занимания: Буквите, Цифрите, Уча се да броя, Животни, Растения, Професии
Математика
- Може да брои до пет.
- Разбира количеството на числата до пет. Знае реда им - кое число, след кое следва.
- Може да сравни две групи предмети.
- Различава и назовава базовите геометрични фигури - триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг и евентуално - куб, цилиндър, пирамида, конус.
- Познава някои монети.
- Може да определи направление на движението - напред, назад, надясно, наляво, нагоре, надолу.
- Определя частите на деня - сутрин, обед, вечер.
Занимания: Цифрите, Уча се да броя, Формите, Посоки, Денонощието, Монети
Творчески способности
- Може да изобразява предмети и явления, правейки отчетливи форми, подбирайки цвят, внимателно оцветявайки, използвайки различни материали: моливи, бои, флумастери, пастели, тебешири и т.н.
- Може да нарисува опростен сюжет, обединявайки в рисунката няколко предмета.
- Може да оцвети силуети по дадена схема или както само си прецени.
- Може да направи различни предмети от пластилин или глина и да ги обедини в композиция.
- Държи правилно ножица и да може да реже по права линия, по диагонал на квадрат.
- Може да изреже кръг от квадрат или елипса от правоъгълник.
- Прави композиции от сухи цветя или геометрични фигури.
- Може да прави различни фигури по образец от кубчета, с помощта на възрастен.
- Може да сгъне лист хартия със съвпадащи ъгли на две.
Занимания: Оцветяване, Формите, Сръчни ръчички
Социално развитие
- Дружелюбно; приятелски настроено; прекалено ентусиазирано на моменти.
- Настроението му се сменя бързо и непредсказуемо; в един момент се смее, в следващия плаче; може да блъска ядосано при минимално раздразнение (структура от кубчета, която не иска да стои); цупи се, ако го изоставят.
- Въображаеми приятели или присъстващи са често срещано явление; води разговор и споделя силни емоции с този невидим приятел.
- Хвали се, преувеличава и изопачава истината с измислени истории или твърдения за смелост; тества границите.
- Сътрудничи си с другите; участва в групови дейности.
- Показва, че се гордее с постиженията си; често търси одобрението на възрастните.
- Често изглежда егоистично; не винаги може да разбере вземането на ред, или го разбира при някои условия; клюкари другите деца.
- Настоява да прави нещата независимо, но може така да се разстрои, че да е на границата да избухне, когато възникне проблем: боя, която капе, хартиен самолет, който не се сгъва правилно.
- Обича ролевите игри и игрте на ужким.
- Разчита (през повечето време) на вербалната, отколкото на физическата агресия; по-скоро ще крещи ядосано, отколкото да удари; заплашва: “Не може да дойдеш на рождения ми ден”.
- Наричането по име и дразненето често се използват като начини да изключи другите деца.
- Завръзва близки приятелства с другарчетата в игрите си; започва да има “най-добър” приятел.
Комуникативно развитие
- Има 1500-1600 думи в речника си; детето е увеличило съществено речниковия си запас, особено за редица понятия, с които все още няма опит.
- Използва предлозите “на”, “в” и “под”.
- Постоянно използва притежателни местоимения: “нейни”, “техни”, “на бебето”.
- Отговаря на “Чии?”, “Кой?”, “Защо?”, и “Колко?”; има трудности при отговаряне на въпросите "как" и "защо".
- Задава много въпроси.
- Използва сложни структури в изречение: “Котката се мушна под къщата преди да успея да видя каква е на цвят.”.
- Речта е почти напълно разбираема.
- Започва правилно да използва минало време на глаголите: “Мама затвори вратата”, “Тате отиде на работа.”; говори за близкото минало.
- Говори за действия, събития, предмети и хора, които не са присъстващи.
- Променя тона на гласа си и структурата на изречението, според нивото на разбиране на слушателя: към братчето си бебе “Свърши мляко?”, към майка си, “Бебето всичкото мляко ли си изпи?”.
- Знае си първото и последното име, пола, имената на братята и сестрите, и понякога телефонния номер.
- Отговаря подходящо, когато го питат какво да прави, когато е уморено, гладно или му е студено. Рецитира и изпълнява лесни песни и рими.
- Разбира и използва обозначенията за емоционалните състояния, черти на характера, както за себе си, така и за другите хора.
- Знае и използва антоними (високо-ниско, студено-топло, далеко-близо).
- Може да отдели първата буква от дума. Може да различи звуци от различни предмети - звънец, барабан, пиано и т.н.
- Може подробно да разкаже за съдържанието на дадена сюжетна картинка, макар и с излишни детайли и повторения.
- С помощта на възрастен може да опише как се играе дадена игра, да преразкаже приказка или да измисли своя приказка.
- Обича да слуша приказки или разказчета, проявява интерес към илюстрациите в книжките. - С помощта на възрастен може да инсценира приказка, разказ, стихотворение.
- Може да обобщи харесва ли му дадена приказка или не и защо.
Занимания: Буквите, Приказки и легенди, Стихотворения, Музикални инструменти
Психологическо развитие
Цел: Инициатива срещу вина (предучилищна възраст – 4-6 г.)
(според етапите на Ериксън за психологическо развитие)
- психологическа криза: инициатива срещу вина
- основен въпрос: “Аз добър ли съм или лош?”
- добродетел: цел
- сродни части в общетвото: идеални прототипи/роли
Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта целенасоченост - смелостта да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех.
През това време, здраво развиващите се деца научават: (1) да си въобразяват, да развиват уменията си чрез активни игри от всякакъв вид, включително измислените; (2) да си сътрудничат с другите; (3) да водят, както и да следват. Задържани от вина те: (1) се страхуват; (2) разчитат на участия в групи; (3) продължават да зависят прекалено от възрастните, и (4) са ограничени едновременно в развитието на уменията за игра, както и въображението си.
Инициативата добавя към автономността качеството на предприемане, планиране и атакуване на задачите с цел да бъде активно и в движение. Детето се учи да управлява света около себе си, на основни умения и физични закони. Нещата падат надолу, не нагоре. Кръглите неща се търкалят. Учи се как да закопчава и завръзва, да брои и говори с лекота. На тази фаза детето иска да започва и завършва собствените си действия целенасочено. Вината е нова объркваща емоция. То може да се чувства виновно за неща, които по принцип не трябва да причиняват вина. Може да се чувства виновно, когато инициативите му не водят до желания резултат.
Развитието на смелост и независимост е това, което отличава децата в предучилищна възраст, между 3 и 6 години, от другите възрастови групи. Малките деца в тази категория се изправят пред предизвикателството за инициатива срещу вина. Както е описано в Бий и Бойд (2004), детето през този период се изправя пред сложността на планирането и развитието на чувството за вземане на решение. През този период то се учи да взема инициатива и се подготвя за ролите на лидер и постигането на цели. Действията, които то може да предприема може да включват поведение с предприемане на рискове като пресичане на улицата сам, или каране на колело без каска; и двата примера включват самостоятелни граници. В някои случаи изискващи инициатива, детето може също така да развие и негативно поведение. То е в резултат на развитие на чувство на раздразнение за това, че не е могло да постигне целта както е била планирана и може да го въвлече в поведения които изглеждат агресивни, безскрупулни и твърде отстояващи за родителите. Агресивни поведения като хвърляне на предмети, ритане, или крещене са примери за външно забележими поведения през този етап.
Децата в предучилищна възраст могат да се справят все повече самостоятелно с различни задачи, и с тази нарастваща независимост идват много възможности за действията, които трябва да се преследват. Понякога те поемат проекти, които могат да осъществят, но в друг момент се захващат с неща отвъд техните възможности, или такива, които си пречат с плановете и действията на други хора. Ако родителите и учителите поощряват и подкрепят усилията на децата, като в същото време им помагат да направят реалистичен и подходящ избор, децата развиват независимост в инициативите си при планиране и поемане на задачи. Но ако вместо това възрастните ги обезкуражават в преследването на независими действия или ги отхвърлят като глупави и скучни, децата развиват чувство на вина за своите нужди и желания.
4 г. и 1 месец
Четири е типично буйна, енергична и социална възраст. Уверено в базови неща като говор, тичане, рисуване и строене на неща, вашето дете е готово да използва тези умения до край. Дори по-резервираните се радват на компанията на възрастни и деца от всякакви възрасти, от най-малките бебета (до които се чувстват големи и порастнали) до най-възрастните пра-родители.
Лесно ли се разстройва вашия малчуган от задачи като закопчаване на палтото? На тази възраст има причина: пръстчетата на детето са все още по-умели в хвърлянето на топка, отколкото връзване на обувки, тъй като областите на мозъка ръководещи финната моторика и визуалните дейности все още не са напълно развити. А за много малчугани търпението също е в недостиг.
Вашето дете може да започне да показва загриженост или да се опитва да успокоява други, които са тъжни или ядосани. Неговата способност да разбира чувствата от думите и езика на тялото се развива. То може да симпатизира на хора, които не са непосредствено с него в момента (лела, за която говорите, или герой от приказка). И тъй като вербалните му умения са напреднали, сега може да покаже тези чувства с думи.
4 г. и 2 месеца
"Едно, две, три" казва вашето дете докато брои плюшените си играчки. До момента то сигурно разбира, че крайният брой е действителното количество предмети, които то има. Това, което може би не разбира е, че дори да разбъркате играчките, броят им си остава същия. Раздалечете ги една от друга и го попитайте колко има сега. Може да ви отговори, че има четири вместо три, тъй като сега заемат повече място.
Малчуганите на тази възраст правят заключения относно количеството базирани на външния вид. Ако един куп от кубчета е по-висок, те ще мислят, че има повече кубчета, отколкото по-малък куп. Те не могат логично да схванат идеята, че по-високия куп има същия брой кубчета, просто те са по-големи. Причината за това, е че децата се фокусират върху това как изглеждат нещата, отколкото върху концепцията за количество, което е по-сложна мисловна задача.
Имената на децата са много специални за тях. В същност, това може да е първата дума, която то се научава да разпознава и да чете. На тази възраст детето може да прояви интерес да си пише името. В определен момент, то ще разпознава някои букви като част от своето име, или като "негови" букви. Помогнете му да се упражнява като отпечатате името му с големи букви на хартия и му дадете да ги повтаря с пръстче, молив или пастел. Ако ламинирате листа, то може да използва маркер да пише името си, да го трие и да опитва отново.
4 г. и 3 месеца
"Мога сама!" крещи детето, докато се опитвате да го облечете (или докато си мие зъбите, помага да се сложи масата, и т.н.). С развитието на моторните умения, тя ще отхвърля вашата помощ и ще иска да прави нещата сама. Това може да изпита вашето търпение, но не я лишавайте от тези моменти на независимост бързайки да помогнете.
На четири детето трябва да може да се облича само, макар и понякога да не успява с циповете и копчетата. За да ускорявате нещата, опитайте да смесите дрехите в гардероба с лесни за обличане като панталони с ластик, или обувки с лепенки.
Едно от нещата, които все още трябва да надзиравате е миенето на зъби. Четири годишните все още не са достатъчно координирани да си почитят правилно зъбите. Оставете го само за известно време, преди да се намесите за "последните детайли" (Посещения при зъболекар два пъти в годината ще ви осведомят колко добре се е справяло.)
4 г. и 4 месеца
Предивдими рутини и търпение на светец към непрекъснатите въпроси на малчугана ще му помогнат да изгражда своя свят. Той е зает с развитие на умения като ядене с нож и вилица, плуване, помагане в отглеждането на домашния любимец. На всичкото отгоре, въображението му расте бясно.
До момента детето може да се справи с маневрите с лъжица без да разсипва мюслите или (твърде много) супа. Може да използва вилица. Трябва да може да пие от чаша без капаче без да разлива, макар че ще е по-мъдро да му давате малка, нечуплива чаша за сега. Но то все още ще се нуждае от помощ с нарязването на храната.
4 г. и 5 месеца
Малчуганите обожават да използват всякакви реквизите, за да влязат в света на измислиците. Пръчките стават мечове. Одеалата се превръщат в наметало на супер-герой. На четири, въображението на детето е в хипер активност. То може да се превърне в когото пожелае - лекар, майка, пилот. Фантазията му може да създаде по-дълги и сложни сюжети, които включват и други, така че сега да разиграва сцени, които продължават с часове или се повтарят по няколко дена.
Разговорите могат понякога да изглеждат като разпити с любопитните, приказливи четиригодишни деца. Особено любими сега са думите започващи с "к": Къде отиваме, мамо? Кога ще стигнем? Кого ще видим? То започва да разбира, че нещата си имат причина - и иска да знае какви са те.
Друга причина за непрекъснатите въпроси е, че речника на детето се развива стремглаво и то иска да се упражнява да използва думи в изследването на своя свят.
4 г. и 6 месеца
Езиковите умения прогресират до почти отлично първокласно ниво. Детето може да научава от четири до шест нови думи на ден. Изреченията му стават по-дълги и сложни, съдържащи множество условности, както и обяснителни думи. Четири годишните могат също да изразят хипотетични ситуации от рода на: "Ако се случи това, какво ще направиш?"
Детето може вече да е в състояние и да адаптира речта си според ситуацията. Може да каже "Мама я няма" на по-малко дете, в сравнение с "Мама отиде до магазина да купи мляко" говорейки на баба си.
Сега детето може по-добре да следва повече стъпки: "Първо отрежи по линията. После сложи лепило тук." Следването на две и повече несвързани напътствия е друго развитие: "Моля те, донеси ми портомонето и после дай на кучето вода." Средностатистично детето на четири години може да брои до десет, макар и да не казва числата в правилния ред всеки път. Най-голямото препятствие за по-големите числа са тези досадни 11 и 20. Непоследователността в техните имена няма особен смисъл за детето.
4 г. и 7 месеца
Някои четиригодишни прекарват забележително повече време с игри и пъзели, отколкото една година преди това. Те стават от заниманията си по-рядко и могат да станат толкова погълнати, че да трябва да ги прекъснете.
Не повишавайте очакванията си твърде високо. Средно вниманието на четиригодишното дете е все още около пет до десет минути. Това може да не изглежда много, но сравнете го с три до 4 минути една или две години по-рано. Помнете тези числа, когато планирате събития или групови забави като рожденни дни. Дори детето да може да се занимава с една игра за половин час, средно трябва да очаквате по-малко.
С подобрения контрол над молива или пастела, детето вероятно рисува картини, които можете да разберете без помощ. Творчеството му става по-разпознаваемо и детайлно. Плюс това, тя вероятно вече знае конкретно какво иска да нарисува: "Ще нарисувам картина на нашата къща."
4 г. и 8 месеца
Проблемите с произношението все още са често срещани. Много деца не се справят със звуците "с" и "з" до седем или осем години. Други звуци, които могат да причинят проблем са: ф, в, л, р, и ш. Обикновено причината е недоразвит контрол на мускулите, които се използват за формирането на тези звуци. Ако мислите, че бебешката реч е сладка, не го казвайте и не имитирайте произношението му. То може да продължи да го прави дори след като няма нужда. Не коригирайте думите му. Едва ли искате да го направите по-стеснителен, отколкото той може да е в момента. Ако вие говорите правилно, то най-вероятно ще ви копира.
Съвместните игри трябва да се увеличават постепенно. Четиригодишните играят по-често заедно с други деца и са по-самоуверени. Те инициират свои собствени игри, споделят с по-голяма готовност, и започват да съчувстват на приятелите си. Това означава, че вие ще прекарвате по-малко време в разрешаване на конфликти или измисляне на занимания.
Това не означава, че не сте необходими. Конфликти ще избухват. Играчки ще се грабят. На тази възраст децата обичат да променят правилата, така че може да чуете викове като "Това не е честно!"
4 г. и 9 месеца
Вашето дете попива и повтаря всякакъв модел на поведение на големите. Шефството е едно от тези, които може да се проявяват от време на време. (Не че вие непременно сте давали заповеди толкова грубо, както то прави понякога.) На четири децата започват да експериментират с властта и как думите могат да манипулират хората. Заедно със склоността към правила и ред, можете да откриете малък диктатор в ръцете си, управляващ приятелите и семейството си.
Справянето с това поведение изисква търпение и постоянство. Подчертайте поведението; не го възнаграждавайте. Ако детето ви изисква обяд или помощ внещо, настоявайте да помоли за това отново учтиво. "По-вероятно е да го направя, ако ме помолиш любезно." Насърчавайте го да казва "моля" и "благодаря". Ако детето ви не се държи мило с приятелите си, поставете го на тяхно място и го попитайте как се чувства, ако към него се отнасят така.
Комбинирайте невероятното въображение на детето си с нарастващите езикови умения и ще получите някои от най-фантазьорските приказки, които сте чували. То убедително ще ви разкаже всички подробности от пътешествието си до дъждовната гора, или как е летяло до пустинята на разкопки за динозаври тази сутрин преди обяд. Може да запишете някои от любимите му истории или да го запишете с видео камера, така че след време да се забавлявате заедно гледайки ги.
4 г. и 10 месеца
С наближаването на рождения ден и започването на училище за по-големи (ако вече не е започнало), идва време за преход. Как ще се променят тактиките ви за дисциплина сега, когато детето ви е почти на пет? Колко учтиво можете да очаквате да бъде детето ви? И тези тайни които шепне на приятелите си дали са безобидни или болезнени?
Научаването на думата "Съжалявам" става по-бързо от истинското чувство зад нея. Не можете да накарате детето си насила да се разкайва. Четиригодишните се учат да чувстват и да показват съпричастност, ключова част от искреното извинение. Егоцентризмът - да мислиш за себе си преди всичко - все още доминира в мисленето на детето. То няма да бъде в състояние с готовност да погледне дадена ситуация от гледната точка на някой друг до шест или седем годишна възраст. Все пак, четиригодишното дете е в състояние да разбере кога е направило нещо нередно, което е наранило някой. (Свидетелство са изчервяването, тъжния вид или виновния поглед.)
4 г. и 11 месеца
Дори тихите деца в тази възраст са бърборковци в сравнение с по-големите деца. Те обичат да пеят, да разказват истории и да играят на игри с думи. Обожават да задават въпроси. Все пак те все още усъвършенстват изкуството на комуникацията. Частта с говоренето не е проблем; частта със слушането е тази, в която имат нужда от помощ. Несигурни в това как да получат и задържат вашето внимание, те прекъсват когато им е удобно и продължават независимо дали вие слушате и отговаряте.
Можете да помогнете на детето си да разгърне своето мислене относно сложната концепция за време - колко дълго продължава нещо. Внимавайте със своя собствен език като за начало. Родителите често карат децата да си измият зъбите за "една минута", което е сравнително кратко време. После казваме "една минута само", докато говорим по телефона. Тази минута може да се превърне в десет или 20. Давайки по-точни прогнози помага на детето ви да развива своето разбиране за време.
4 г. и 12 месеца
На тази възраст на детето ви все още му липсва самоконтрол. Ще отнеме повече от един, два, понякога десет пъти, за да научи даден урок. Повтарящото се лошо поведение е също начин детето да изпитва вашите граници. Дали са твърди, или променливи? Ако татко ме игнорира този път, може би това което направих не е чак толкова важно в крайна сметка.
Агресията е нормална фаза в тази възраст, с инциденти обикновено предизвикани от специфични ситуации, в които детето се чувства несигурно или извън контрол. Отговорете бързо и спокойно. Установете определени правила и последствия за несоциални поведения като удряне и ритане.
Не всичко трябва да е битка. Пренебрегнете малките неща, или словесно го предупредете с мек тон ("Махни си краката от масата"), така че посланието ви за големите да получи нужното внимание. Никога не влизайте в битки, които не можете да спечелите, като тези за яденето.
Съвет: Ако вашето дете, все още не се справя с посочените норми, занимавайте се с него допълнително. Материали за занимания можете да откриете в директните връзки към съответните секции посочени по-горе, както и във всяка основна тема.
5 години: Речниковият запас на детето е от 2500 до 3000 думи. Активно използва обобщаващи думи ("дрехи", "животни", "растения"). Назовава широк кръг от предмети и явления в обкръжаващия го свят. В думите му вече няма пропуски.
Физическо развитие
- Обиколката на главата обикновено не се мери след тригодишна възраст.
- Има нужда от около 1,700 калории на ден.
- Слуха може да се оцени според коректното използване от детето на звуците и езика, както и от правилното следване на дадените му инструкции и отговори на въпроси.
Двигателно развитие
- Ходи по права линия (очертана с въже или тебешир на пода). На тази възраст продължават да се оформят навиците на управление на собственото тяло. Но чувството за равновесие, все още не е достатъчно развито. Дете на 4 г. все още не може самоуверено да мине по тясна пътечка или тясно мостче.
- Може съвсем уверено да бяга. Бяга, тръгва и спира, движи се около препятсвтия с лекота. Може да си играе с вас на гоненица и да ви бие, при проява от ваша страна на отстъпки и артисцизъм. Бягайки, детето може свободно да си променя посоката на своето движение. Може да бяга в кръг.
- Може да пробяга достатъчно голямо разстояние - 150 метра и още. Но не си струва без причина да натоварвате детето толкова много.
- Усъвършенства уменията си да скача. Детето с лекота скача напред, по-сложна задача се оказва да скочи назад, но се справя. То може да прескочи не висок предмет, стъпала, малка шахта, но има още какво да се усъвършенства. Скача на един крак. Прескача предмети на 12 до 15 см височина, приземява се с двата крака едновременно.
- Без проблем се изкачва по "шведска стена" надолу и нагоре. Но да се отпусне само на ръце, все още не може, ръцете му не са достатъчно силни.
- Катери се по стълби, дървета, детски конструкции. Качва се и слиза по стълбите с редуване на краката.
- Може да направи салто през глава напред.
- Кара колело и държи посоката с увереност; заобикаля ъгли, избягва препятствия и насрещен “трафик”.
- Хвърля топка през глава; разстоянието и целта се подобряват.
- Строи кули с десет и повече кубчета.
- Прави форми и предмети от пластелин: сладки, змии, прости животни.
- Възпроизвежда някои форми и букви; може да пише печатни букви.
- Държи пастел или маркер с трипръстов захват.
- Рисува и чертае целенасочено; може да има идея на ум, но често се затруднява да я възпроизведе, поради което нарича произведението си по друг начин.
- Става по-точно в уцелването на гвоздеи и пирони с чук.
- Нанизва малки дървени топчета на конец.
Когнитивно развитие
- Може да разпознае, че някои думи звучат подобно.
- Познава 18 до 20 главни букви. Може да пише няколко букви.
- Някои деца започват да четат по-прости книжки, като буквари с по няколко думи на страница и много картинки.
- Обича истории за това как растат и работят нещата.
- Забавлява се с игри на думи измисляйки си смешен език.
- Разбира концепциите за “най-висок”, “най-голям”, “еднакъв”, и “повече”, избира картинката която има “най-много къщи” или “най-големите кучета”.
- Механично брои до 20 и повече.
- Разбира последователноста на ежедневните събития: “Когато станем сутринта се обличаме, закусваме, измиваме си зъбите и отиваме на училище”.
- Koгато разглежда картинки може да разпознае и открие липсващи части от пъзела (на човек, кола, животно).
- Много добри разказвачи на истории.
- Преброява от 1 до 7 обекта на високо, но не винаги в правилен ред.
- Следва две до три стъпкови инструкции дадени индивидуално или в група.
- Може да слага окончания за минало време на всеки глагол.
- Знае и назовава различни предмети, които го обкръжават в къщи и на улицата. Разбира тяхното предназначение и свойства.
- Проявява интерес към предметите, които все още никога не е виждало.
- Умее да разказва за членовете на своето семейство, семеен бит и семейни традиции.
- Знае името на града (селото) и региона в който живее.
- Познава повечето професии, особено тези, които среща в своя живот - лекар, учител, продавач, полицай.
- Има елементарни умения за грижи за животните и растенията.
Занимания: Буквите, Цифрите, Уча се да броя, Животни, Растения, Професии
Математика
- Може да брои до пет.
- Разбира количеството на числата до пет. Знае реда им - кое число, след кое следва.
- Може да сравни две групи предмети.
- Различава и назовава базовите геометрични фигури - триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг и евентуално - куб, цилиндър, пирамида, конус.
- Познава някои монети.
- Може да определи направление на движението - напред, назад, надясно, наляво, нагоре, надолу.
- Определя частите на деня - сутрин, обед, вечер.
Занимания: Цифрите, Уча се да броя, Формите, Посоки, Денонощието, Монети
Творчески способности
- Може да изобразява предмети и явления, правейки отчетливи форми, подбирайки цвят, внимателно оцветявайки, използвайки различни материали: моливи, бои, флумастери, пастели, тебешири и т.н.
- Може да нарисува опростен сюжет, обединявайки в рисунката няколко предмета.
- Може да оцвети силуети по дадена схема или както само си прецени.
- Може да направи различни предмети от пластилин или глина и да ги обедини в композиция.
- Държи правилно ножица и да може да реже по права линия, по диагонал на квадрат.
- Може да изреже кръг от квадрат или елипса от правоъгълник.
- Прави композиции от сухи цветя или геометрични фигури.
- Може да прави различни фигури по образец от кубчета, с помощта на възрастен.
- Може да сгъне лист хартия със съвпадащи ъгли на две.
Занимания: Оцветяване, Формите, Сръчни ръчички
Социално развитие
- Дружелюбно; приятелски настроено; прекалено ентусиазирано на моменти.
- Настроението му се сменя бързо и непредсказуемо; в един момент се смее, в следващия плаче; може да блъска ядосано при минимално раздразнение (структура от кубчета, която не иска да стои); цупи се, ако го изоставят.
- Въображаеми приятели или присъстващи са често срещано явление; води разговор и споделя силни емоции с този невидим приятел.
- Хвали се, преувеличава и изопачава истината с измислени истории или твърдения за смелост; тества границите.
- Сътрудничи си с другите; участва в групови дейности.
- Показва, че се гордее с постиженията си; често търси одобрението на възрастните.
- Често изглежда егоистично; не винаги може да разбере вземането на ред, или го разбира при някои условия; клюкари другите деца.
- Настоява да прави нещата независимо, но може така да се разстрои, че да е на границата да избухне, когато възникне проблем: боя, която капе, хартиен самолет, който не се сгъва правилно.
- Обича ролевите игри и игрте на ужким.
- Разчита (през повечето време) на вербалната, отколкото на физическата агресия; по-скоро ще крещи ядосано, отколкото да удари; заплашва: “Не може да дойдеш на рождения ми ден”.
- Наричането по име и дразненето често се използват като начини да изключи другите деца.
- Завръзва близки приятелства с другарчетата в игрите си; започва да има “най-добър” приятел.
Комуникативно развитие
- Има 1500-1600 думи в речника си; детето е увеличило съществено речниковия си запас, особено за редица понятия, с които все още няма опит.
- Използва предлозите “на”, “в” и “под”.
- Постоянно използва притежателни местоимения: “нейни”, “техни”, “на бебето”.
- Отговаря на “Чии?”, “Кой?”, “Защо?”, и “Колко?”; има трудности при отговаряне на въпросите "как" и "защо".
- Задава много въпроси.
- Използва сложни структури в изречение: “Котката се мушна под къщата преди да успея да видя каква е на цвят.”.
- Речта е почти напълно разбираема.
- Започва правилно да използва минало време на глаголите: “Мама затвори вратата”, “Тате отиде на работа.”; говори за близкото минало.
- Говори за действия, събития, предмети и хора, които не са присъстващи.
- Променя тона на гласа си и структурата на изречението, според нивото на разбиране на слушателя: към братчето си бебе “Свърши мляко?”, към майка си, “Бебето всичкото мляко ли си изпи?”.
- Знае си първото и последното име, пола, имената на братята и сестрите, и понякога телефонния номер.
- Отговаря подходящо, когато го питат какво да прави, когато е уморено, гладно или му е студено. Рецитира и изпълнява лесни песни и рими.
- Разбира и използва обозначенията за емоционалните състояния, черти на характера, както за себе си, така и за другите хора.
- Знае и използва антоними (високо-ниско, студено-топло, далеко-близо).
- Може да отдели първата буква от дума. Може да различи звуци от различни предмети - звънец, барабан, пиано и т.н.
- Може подробно да разкаже за съдържанието на дадена сюжетна картинка, макар и с излишни детайли и повторения.
- С помощта на възрастен може да опише как се играе дадена игра, да преразкаже приказка или да измисли своя приказка.
- Обича да слуша приказки или разказчета, проявява интерес към илюстрациите в книжките. - С помощта на възрастен може да инсценира приказка, разказ, стихотворение.
- Може да обобщи харесва ли му дадена приказка или не и защо.
Занимания: Буквите, Приказки и легенди, Стихотворения, Музикални инструменти
Психологическо развитие
Цел: Инициатива срещу вина (предучилищна възраст – 4-6 г.)
(според етапите на Ериксън за психологическо развитие)
- психологическа криза: инициатива срещу вина
- основен въпрос: “Аз добър ли съм или лош?”
- добродетел: цел
- сродни части в общетвото: идеални прототипи/роли
Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта целенасоченост - смелостта да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех.
През това време, здраво развиващите се деца научават: (1) да си въобразяват, да развиват уменията си чрез активни игри от всякакъв вид, включително измислените; (2) да си сътрудничат с другите; (3) да водят, както и да следват. Задържани от вина те: (1) се страхуват; (2) разчитат на участия в групи; (3) продължават да зависят прекалено от възрастните, и (4) са ограничени едновременно в развитието на уменията за игра, както и въображението си.
Инициативата добавя към автономността качеството на предприемане, планиране и атакуване на задачите с цел да бъде активно и в движение. Детето се учи да управлява света около себе си, на основни умения и физични закони. Нещата падат надолу, не нагоре. Кръглите неща се търкалят. Учи се как да закопчава и завръзва, да брои и говори с лекота. На тази фаза детето иска да започва и завършва собствените си действия целенасочено. Вината е нова объркваща емоция. То може да се чувства виновно за неща, които по принцип не трябва да причиняват вина. Може да се чувства виновно, когато инициативите му не водят до желания резултат.
Развитието на смелост и независимост е това, което отличава децата в предучилищна възраст, между 3 и 6 години, от другите възрастови групи. Малките деца в тази категория се изправят пред предизвикателството за инициатива срещу вина. Както е описано в Бий и Бойд (2004), детето през този период се изправя пред сложността на планирането и развитието на чувството за вземане на решение. През този период то се учи да взема инициатива и се подготвя за ролите на лидер и постигането на цели. Действията, които то може да предприема може да включват поведение с предприемане на рискове като пресичане на улицата сам, или каране на колело без каска; и двата примера включват самостоятелни граници. В някои случаи изискващи инициатива, детето може също така да развие и негативно поведение. То е в резултат на развитие на чувство на раздразнение за това, че не е могло да постигне целта както е била планирана и може да го въвлече в поведения които изглеждат агресивни, безскрупулни и твърде отстояващи за родителите. Агресивни поведения като хвърляне на предмети, ритане, или крещене са примери за външно забележими поведения през този етап.
Децата в предучилищна възраст могат да се справят все повече самостоятелно с различни задачи, и с тази нарастваща независимост идват много възможности за действията, които трябва да се преследват. Понякога те поемат проекти, които могат да осъществят, но в друг момент се захващат с неща отвъд техните възможности, или такива, които си пречат с плановете и действията на други хора. Ако родителите и учителите поощряват и подкрепят усилията на децата, като в същото време им помагат да направят реалистичен и подходящ избор, децата развиват независимост в инициативите си при планиране и поемане на задачи. Но ако вместо това възрастните ги обезкуражават в преследването на независими действия или ги отхвърлят като глупави и скучни, децата развиват чувство на вина за своите нужди и желания.
4 г. и 1 месец
Четири е типично буйна, енергична и социална възраст. Уверено в базови неща като говор, тичане, рисуване и строене на неща, вашето дете е готово да използва тези умения до край. Дори по-резервираните се радват на компанията на възрастни и деца от всякакви възрасти, от най-малките бебета (до които се чувстват големи и порастнали) до най-възрастните пра-родители.
Лесно ли се разстройва вашия малчуган от задачи като закопчаване на палтото? На тази възраст има причина: пръстчетата на детето са все още по-умели в хвърлянето на топка, отколкото връзване на обувки, тъй като областите на мозъка ръководещи финната моторика и визуалните дейности все още не са напълно развити. А за много малчугани търпението също е в недостиг.
Вашето дете може да започне да показва загриженост или да се опитва да успокоява други, които са тъжни или ядосани. Неговата способност да разбира чувствата от думите и езика на тялото се развива. То може да симпатизира на хора, които не са непосредствено с него в момента (лела, за която говорите, или герой от приказка). И тъй като вербалните му умения са напреднали, сега може да покаже тези чувства с думи.
4 г. и 2 месеца
"Едно, две, три" казва вашето дете докато брои плюшените си играчки. До момента то сигурно разбира, че крайният брой е действителното количество предмети, които то има. Това, което може би не разбира е, че дори да разбъркате играчките, броят им си остава същия. Раздалечете ги една от друга и го попитайте колко има сега. Може да ви отговори, че има четири вместо три, тъй като сега заемат повече място.
Малчуганите на тази възраст правят заключения относно количеството базирани на външния вид. Ако един куп от кубчета е по-висок, те ще мислят, че има повече кубчета, отколкото по-малък куп. Те не могат логично да схванат идеята, че по-високия куп има същия брой кубчета, просто те са по-големи. Причината за това, е че децата се фокусират върху това как изглеждат нещата, отколкото върху концепцията за количество, което е по-сложна мисловна задача.
Имената на децата са много специални за тях. В същност, това може да е първата дума, която то се научава да разпознава и да чете. На тази възраст детето може да прояви интерес да си пише името. В определен момент, то ще разпознава някои букви като част от своето име, или като "негови" букви. Помогнете му да се упражнява като отпечатате името му с големи букви на хартия и му дадете да ги повтаря с пръстче, молив или пастел. Ако ламинирате листа, то може да използва маркер да пише името си, да го трие и да опитва отново.
4 г. и 3 месеца
"Мога сама!" крещи детето, докато се опитвате да го облечете (или докато си мие зъбите, помага да се сложи масата, и т.н.). С развитието на моторните умения, тя ще отхвърля вашата помощ и ще иска да прави нещата сама. Това може да изпита вашето търпение, но не я лишавайте от тези моменти на независимост бързайки да помогнете.
На четири детето трябва да може да се облича само, макар и понякога да не успява с циповете и копчетата. За да ускорявате нещата, опитайте да смесите дрехите в гардероба с лесни за обличане като панталони с ластик, или обувки с лепенки.
Едно от нещата, които все още трябва да надзиравате е миенето на зъби. Четири годишните все още не са достатъчно координирани да си почитят правилно зъбите. Оставете го само за известно време, преди да се намесите за "последните детайли" (Посещения при зъболекар два пъти в годината ще ви осведомят колко добре се е справяло.)
4 г. и 4 месеца
Предивдими рутини и търпение на светец към непрекъснатите въпроси на малчугана ще му помогнат да изгражда своя свят. Той е зает с развитие на умения като ядене с нож и вилица, плуване, помагане в отглеждането на домашния любимец. На всичкото отгоре, въображението му расте бясно.
До момента детето може да се справи с маневрите с лъжица без да разсипва мюслите или (твърде много) супа. Може да използва вилица. Трябва да може да пие от чаша без капаче без да разлива, макар че ще е по-мъдро да му давате малка, нечуплива чаша за сега. Но то все още ще се нуждае от помощ с нарязването на храната.
4 г. и 5 месеца
Малчуганите обожават да използват всякакви реквизите, за да влязат в света на измислиците. Пръчките стават мечове. Одеалата се превръщат в наметало на супер-герой. На четири, въображението на детето е в хипер активност. То може да се превърне в когото пожелае - лекар, майка, пилот. Фантазията му може да създаде по-дълги и сложни сюжети, които включват и други, така че сега да разиграва сцени, които продължават с часове или се повтарят по няколко дена.
Разговорите могат понякога да изглеждат като разпити с любопитните, приказливи четиригодишни деца. Особено любими сега са думите започващи с "к": Къде отиваме, мамо? Кога ще стигнем? Кого ще видим? То започва да разбира, че нещата си имат причина - и иска да знае какви са те.
Друга причина за непрекъснатите въпроси е, че речника на детето се развива стремглаво и то иска да се упражнява да използва думи в изследването на своя свят.
4 г. и 6 месеца
Езиковите умения прогресират до почти отлично първокласно ниво. Детето може да научава от четири до шест нови думи на ден. Изреченията му стават по-дълги и сложни, съдържащи множество условности, както и обяснителни думи. Четири годишните могат също да изразят хипотетични ситуации от рода на: "Ако се случи това, какво ще направиш?"
Детето може вече да е в състояние и да адаптира речта си според ситуацията. Може да каже "Мама я няма" на по-малко дете, в сравнение с "Мама отиде до магазина да купи мляко" говорейки на баба си.
Сега детето може по-добре да следва повече стъпки: "Първо отрежи по линията. После сложи лепило тук." Следването на две и повече несвързани напътствия е друго развитие: "Моля те, донеси ми портомонето и после дай на кучето вода." Средностатистично детето на четири години може да брои до десет, макар и да не казва числата в правилния ред всеки път. Най-голямото препятствие за по-големите числа са тези досадни 11 и 20. Непоследователността в техните имена няма особен смисъл за детето.
4 г. и 7 месеца
Някои четиригодишни прекарват забележително повече време с игри и пъзели, отколкото една година преди това. Те стават от заниманията си по-рядко и могат да станат толкова погълнати, че да трябва да ги прекъснете.
Не повишавайте очакванията си твърде високо. Средно вниманието на четиригодишното дете е все още около пет до десет минути. Това може да не изглежда много, но сравнете го с три до 4 минути една или две години по-рано. Помнете тези числа, когато планирате събития или групови забави като рожденни дни. Дори детето да може да се занимава с една игра за половин час, средно трябва да очаквате по-малко.
С подобрения контрол над молива или пастела, детето вероятно рисува картини, които можете да разберете без помощ. Творчеството му става по-разпознаваемо и детайлно. Плюс това, тя вероятно вече знае конкретно какво иска да нарисува: "Ще нарисувам картина на нашата къща."
4 г. и 8 месеца
Проблемите с произношението все още са често срещани. Много деца не се справят със звуците "с" и "з" до седем или осем години. Други звуци, които могат да причинят проблем са: ф, в, л, р, и ш. Обикновено причината е недоразвит контрол на мускулите, които се използват за формирането на тези звуци. Ако мислите, че бебешката реч е сладка, не го казвайте и не имитирайте произношението му. То може да продължи да го прави дори след като няма нужда. Не коригирайте думите му. Едва ли искате да го направите по-стеснителен, отколкото той може да е в момента. Ако вие говорите правилно, то най-вероятно ще ви копира.
Съвместните игри трябва да се увеличават постепенно. Четиригодишните играят по-често заедно с други деца и са по-самоуверени. Те инициират свои собствени игри, споделят с по-голяма готовност, и започват да съчувстват на приятелите си. Това означава, че вие ще прекарвате по-малко време в разрешаване на конфликти или измисляне на занимания.
Това не означава, че не сте необходими. Конфликти ще избухват. Играчки ще се грабят. На тази възраст децата обичат да променят правилата, така че може да чуете викове като "Това не е честно!"
4 г. и 9 месеца
Вашето дете попива и повтаря всякакъв модел на поведение на големите. Шефството е едно от тези, които може да се проявяват от време на време. (Не че вие непременно сте давали заповеди толкова грубо, както то прави понякога.) На четири децата започват да експериментират с властта и как думите могат да манипулират хората. Заедно със склоността към правила и ред, можете да откриете малък диктатор в ръцете си, управляващ приятелите и семейството си.
Справянето с това поведение изисква търпение и постоянство. Подчертайте поведението; не го възнаграждавайте. Ако детето ви изисква обяд или помощ внещо, настоявайте да помоли за това отново учтиво. "По-вероятно е да го направя, ако ме помолиш любезно." Насърчавайте го да казва "моля" и "благодаря". Ако детето ви не се държи мило с приятелите си, поставете го на тяхно място и го попитайте как се чувства, ако към него се отнасят така.
Комбинирайте невероятното въображение на детето си с нарастващите езикови умения и ще получите някои от най-фантазьорските приказки, които сте чували. То убедително ще ви разкаже всички подробности от пътешествието си до дъждовната гора, или как е летяло до пустинята на разкопки за динозаври тази сутрин преди обяд. Може да запишете някои от любимите му истории или да го запишете с видео камера, така че след време да се забавлявате заедно гледайки ги.
4 г. и 10 месеца
С наближаването на рождения ден и започването на училище за по-големи (ако вече не е започнало), идва време за преход. Как ще се променят тактиките ви за дисциплина сега, когато детето ви е почти на пет? Колко учтиво можете да очаквате да бъде детето ви? И тези тайни които шепне на приятелите си дали са безобидни или болезнени?
Научаването на думата "Съжалявам" става по-бързо от истинското чувство зад нея. Не можете да накарате детето си насила да се разкайва. Четиригодишните се учат да чувстват и да показват съпричастност, ключова част от искреното извинение. Егоцентризмът - да мислиш за себе си преди всичко - все още доминира в мисленето на детето. То няма да бъде в състояние с готовност да погледне дадена ситуация от гледната точка на някой друг до шест или седем годишна възраст. Все пак, четиригодишното дете е в състояние да разбере кога е направило нещо нередно, което е наранило някой. (Свидетелство са изчервяването, тъжния вид или виновния поглед.)
4 г. и 11 месеца
Дори тихите деца в тази възраст са бърборковци в сравнение с по-големите деца. Те обичат да пеят, да разказват истории и да играят на игри с думи. Обожават да задават въпроси. Все пак те все още усъвършенстват изкуството на комуникацията. Частта с говоренето не е проблем; частта със слушането е тази, в която имат нужда от помощ. Несигурни в това как да получат и задържат вашето внимание, те прекъсват когато им е удобно и продължават независимо дали вие слушате и отговаряте.
Можете да помогнете на детето си да разгърне своето мислене относно сложната концепция за време - колко дълго продължава нещо. Внимавайте със своя собствен език като за начало. Родителите често карат децата да си измият зъбите за "една минута", което е сравнително кратко време. После казваме "една минута само", докато говорим по телефона. Тази минута може да се превърне в десет или 20. Давайки по-точни прогнози помага на детето ви да развива своето разбиране за време.
4 г. и 12 месеца
На тази възраст на детето ви все още му липсва самоконтрол. Ще отнеме повече от един, два, понякога десет пъти, за да научи даден урок. Повтарящото се лошо поведение е също начин детето да изпитва вашите граници. Дали са твърди, или променливи? Ако татко ме игнорира този път, може би това което направих не е чак толкова важно в крайна сметка.
Агресията е нормална фаза в тази възраст, с инциденти обикновено предизвикани от специфични ситуации, в които детето се чувства несигурно или извън контрол. Отговорете бързо и спокойно. Установете определени правила и последствия за несоциални поведения като удряне и ритане.
Не всичко трябва да е битка. Пренебрегнете малките неща, или словесно го предупредете с мек тон ("Махни си краката от масата"), така че посланието ви за големите да получи нужното внимание. Никога не влизайте в битки, които не можете да спечелите, като тези за яденето.
Съвет: Ако вашето дете, все още не се справя с посочените норми, занимавайте се с него допълнително. Материали за занимания можете да откриете в директните връзки към съответните секции посочени по-горе, както и във всяка основна тема.
5 години: Речниковият запас на детето е от 2500 до 3000 думи. Активно използва обобщаващи думи ("дрехи", "животни", "растения"). Назовава широк кръг от предмети и явления в обкръжаващия го свят. В думите му вече няма пропуски.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.
12 съвета към родителите на бъдещите първокласници
Първият учебен ден наближава. Тази есен Вашето дете ще прекрачи прага на училището. В стремежа си да му помогнат, родителите правят и невъзможното, търсейки най-доброто училище, най-добрия частен учител, готов срещу немалка сума да подготви малкия ученик за предварителните тестове. И често пъти се забравя простата истина, че образованието може да направи детето умно, но щастливо ще го направи само сърдечното, разумно организирано общуване с близките и любими хора, с неговото семейство.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си. Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непредвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в зависимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.
1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си. Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.
3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непредвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.
5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.
6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.
7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.
9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.
10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в зависимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.
11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.
12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.
Да научим детето си да е самостоятелно
Дея е на три години и сутринта тя става, слага си пантофките и отива в банята, а за нейното измиване мама само наблюдава от страни. Тя все пак вече може всичко. След закуска те се събират радостно в градината. Тя не се бои от никого, весело разговаря, когато дойдат гости винаги разказа увлекателни приказки и пее песничките, които е научила. Дея е гордостта на майка си. С пет-годишния Юри нещата не стоят по този начин така. Той нито може да се измие, нито да се облече без помощта на възрастните. Закуската трябва да му се дава в устата и всичко това в съпровод с крясъци. Как обаче той ще отиде на училище? Ще се научи ли някога на самостоятелност? Той самият не иска нищо, само и само да се държи за полата на мама. Когато в къщи идват гости той не обелва и дума, а в детската градина се раздира от плач.
Защо с Дея нещата се получават, а с Юрий не? С какво бихме могли да помогнем? Тези въпроси са доста сложни най-вече защото не може да се обвини никого еднозначно за неуспехите. Всяко дете си има собствен темперамент и свои особености в характера, с които е нужно човек да се съобразява в тази ранна възраст. За възпитаване на самостоятелност в детето трябва най-вече да се изхожда от неговите възможности, но не по-малко важно е родителите му да го познават много добре.
Приблизително на осем месеца бебетата започват да се страхуват от чуждите хора. Те вече могат да разпознават познатия от непознатия и всичко, което не им е известно събужда у тях страх. От шестия до осмия месец в детето започва да се формира така наречената “специфична емоционална привързаност” към възпитателя. Външно тя се проявява като отношение на зависимост. Пораствайки, постепенно момичето или момчето се освобождават от тази зависимост и се научават да бъдат самостоятелни.
Децата в които “чуждото” предизвиква силна тревога и неувереност, естествено, искат да получат от родителите си и по-голяма поддръжка и увереност. За тях пътя към самостоятелността е по-дълъг и труден. Разбира се, това съвсем не означава, че такива деца трябва само да се глезят и да се държат под някакъв стъклен похлупак. Добре ще бъде, ако “опасната” ситуация се подготви специално и родителят покаже, че разбира тревогата на детето. Не бива то да се учи на самостоятелност по добре познатия метод: оставя се и нека само се оправя, също така не бива и да се залъгва с празни обещания.
На втората и третата година от живота човек осъзнава, че увереността, която черпи от майка си или от някой друг близък, е постоянно с него дори тогава, когато не го държат за ръката. Тригодишното дете вече е достатъчно голямо, за да разбере, че майка му ще дойде, когато е необходимо или когато успее. Така се заявява и тенденцията “аз сам”. Детето е активно същество, което до голяма степен иска само да действа, да създава и дори да помага на по-големите. Много е лошо, ако в такъв момент възпитателите не се възползват от тази тенденция, защото след това тя няма никога вече да се повтори. Често стремежът на детето към самостоятелност се потъпква от родителите с думите “Стой, още си много малък!”, а по този начин то се отучва от самостоятелност и смелост.
Какво обаче да се прави с децата, които не проявяват желание към самостоятелност? Тук ще бъде нужно следването на правила за възпитание. Едно от тях гласи: във всяка работа трябва да се влага добро отношение, усмивка и най-вече спокойствие. Когато всички бързат или са в лошо настроение това не е особено препоръчително време за обучение на самостоятелност. След като весело родителите са поиграли с детето си, те могат да му поставят различни задачи като му обясняват спокойно какво да направи без да греши.
Има още едно правило: никога родителите не трябва да осмиват и да унижават растящото дете, ако е направило някой гаф при опита да направи нещо само, защото така се потъпква самочувствието му. Напротив, то трябва да се окуражава и да се хвали, разбира се, с мярка.
За всяко дете времето на обучение за самостоятелност е различно. За някои това е един съвсем лесен период, а за други е дълъг и труден процес. При всички случаи обаче детето не трябва да се разглезва, а към него трябва да се подхожда с много спокойствие и внимание.
Дея е на три години и сутринта тя става, слага си пантофките и отива в банята, а за нейното измиване мама само наблюдава от страни. Тя все пак вече може всичко. След закуска те се събират радостно в градината. Тя не се бои от никого, весело разговаря, когато дойдат гости винаги разказа увлекателни приказки и пее песничките, които е научила. Дея е гордостта на майка си. С пет-годишния Юри нещата не стоят по този начин така. Той нито може да се измие, нито да се облече без помощта на възрастните. Закуската трябва да му се дава в устата и всичко това в съпровод с крясъци. Как обаче той ще отиде на училище? Ще се научи ли някога на самостоятелност? Той самият не иска нищо, само и само да се държи за полата на мама. Когато в къщи идват гости той не обелва и дума, а в детската градина се раздира от плач.
Защо с Дея нещата се получават, а с Юрий не? С какво бихме могли да помогнем? Тези въпроси са доста сложни най-вече защото не може да се обвини никого еднозначно за неуспехите. Всяко дете си има собствен темперамент и свои особености в характера, с които е нужно човек да се съобразява в тази ранна възраст. За възпитаване на самостоятелност в детето трябва най-вече да се изхожда от неговите възможности, но не по-малко важно е родителите му да го познават много добре.
Приблизително на осем месеца бебетата започват да се страхуват от чуждите хора. Те вече могат да разпознават познатия от непознатия и всичко, което не им е известно събужда у тях страх. От шестия до осмия месец в детето започва да се формира така наречената “специфична емоционална привързаност” към възпитателя. Външно тя се проявява като отношение на зависимост. Пораствайки, постепенно момичето или момчето се освобождават от тази зависимост и се научават да бъдат самостоятелни.
Децата в които “чуждото” предизвиква силна тревога и неувереност, естествено, искат да получат от родителите си и по-голяма поддръжка и увереност. За тях пътя към самостоятелността е по-дълъг и труден. Разбира се, това съвсем не означава, че такива деца трябва само да се глезят и да се държат под някакъв стъклен похлупак. Добре ще бъде, ако “опасната” ситуация се подготви специално и родителят покаже, че разбира тревогата на детето. Не бива то да се учи на самостоятелност по добре познатия метод: оставя се и нека само се оправя, също така не бива и да се залъгва с празни обещания.
На втората и третата година от живота човек осъзнава, че увереността, която черпи от майка си или от някой друг близък, е постоянно с него дори тогава, когато не го държат за ръката. Тригодишното дете вече е достатъчно голямо, за да разбере, че майка му ще дойде, когато е необходимо или когато успее. Така се заявява и тенденцията “аз сам”. Детето е активно същество, което до голяма степен иска само да действа, да създава и дори да помага на по-големите. Много е лошо, ако в такъв момент възпитателите не се възползват от тази тенденция, защото след това тя няма никога вече да се повтори. Често стремежът на детето към самостоятелност се потъпква от родителите с думите “Стой, още си много малък!”, а по този начин то се отучва от самостоятелност и смелост.
Какво обаче да се прави с децата, които не проявяват желание към самостоятелност? Тук ще бъде нужно следването на правила за възпитание. Едно от тях гласи: във всяка работа трябва да се влага добро отношение, усмивка и най-вече спокойствие. Когато всички бързат или са в лошо настроение това не е особено препоръчително време за обучение на самостоятелност. След като весело родителите са поиграли с детето си, те могат да му поставят различни задачи като му обясняват спокойно какво да направи без да греши.
Има още едно правило: никога родителите не трябва да осмиват и да унижават растящото дете, ако е направило някой гаф при опита да направи нещо само, защото така се потъпква самочувствието му. Напротив, то трябва да се окуражава и да се хвали, разбира се, с мярка.
За всяко дете времето на обучение за самостоятелност е различно. За някои това е един съвсем лесен период, а за други е дълъг и труден процес. При всички случаи обаче детето не трябва да се разглезва, а към него трябва да се подхожда с много спокойствие и внимание.
Абонамент за:
Публикации (Atom)