понеделник, 7 февруари 2011 г.
събота, 29 януари 2011 г.
Детски стихчета
ВЕЛИКДЕН
Дора Габе
Чук-чук, яйчице,
Имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то,
Нови дрехи и палто?
Вижда ли ме целий ден
Как си ходя пременен?
Чук-чук, яйчице,
Ако имаш сърчице,
Да му кажеш, нека знай,
Днеска цял ден се играй,
А тез шарени яйца
Са за всичките деца.
Чук-чук, яйчице,
Със сварено сърчице,
Чуло ли си блага вест:
Бог Исус възкръсна днес!
Есен в гората
Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.
Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.
На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло,
хърка мърка недоволно,
прави се на болно.
До дивана аз застанах,
аспиринче му подадох,
а то скочи и избяга
оздравя веднага.
Ах, ти коте, преструванче
Знам, на моето диванче
много хубаво се спи,
но без мое разрешение
НЯМА ТУК ДА ЛЯГАШ ТИ!
Щъркелчето го е страх
да седи само у тях
то от страх със клюнче трака
мама щъркелана чака.
Долетя една калинка,
дребна като песъчинка -
успокой се, тя му рече,
с теб сме двама вече!
Щъркелчето тропна с крак
стана изведнъж юнак!
Кой е кой като мен
вече съм голяма,вече съм голяма
за рожденният ми ден
торта правим с мама.
Тра-ла-ла,тра-ла-ла
на рожден ден ела
ще ядем,ще ядем
вкусна торта с крем.
Там звездички ще горят
на глазура бяла,
на глазура бяла
ще ги духна отведнъж
в радост засияла.
Гостите ще кажат :Ах,ах,ах
като тебе сладка,
като тебе сладка
мама ще разкрий пред тях
цялата загадка.
Бански на лалета
Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали?
Да, да, да, да това не е шега!
Защото холивудските момчета нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя,
ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!
Yeee!
ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ
Младен Исаев
Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО
Елисавета Багряна
Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.
Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.
Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.
ПЪРВИТЕ УРОЦИ
Елисавета Багряна
Много съм послушна,
Много съм добричка,
Много грижи имам –
Аз съм ученичка!
Първите уроци
Виждат ми се тежки –
Как да ги науча,
Без да правя грешки?
Четенето лесно,
Писането лесно,
Но от таз задача
Иде ми да плача.
О, кога ще стана
Толкова голяма,
Че да зная всичко,
Както знае мама!
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Аз съм българче обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея.
Всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Бабо Мравке, где така?
- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гадулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
Баба Меца от медеца
Баба Меца от медеца
лапа с лапа
и се цапа.
По-добро ми е детето
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба супа от паница.
БОЛЕН ЕЖКО
Ежко във гората
днеска не играй.
Болен във кревата
охка, пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил!
Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.
Великденско яйце
Идва този весел празник,
шарени яйца донесъл -
жълти, сини и червени...
Всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!
Войници
Ние сме войници
ще вървим напред - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Имаме си пушки -
от папура дръжки - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Имаме си кончета -
от върбови клончета - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Вълкът и седемте козлета ( изп. Мими Иванова и Развигор Попов)
Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.
Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Но козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.
Дете и щъркел
Щъркел шарен, дългокрак
я затракай Трака-трак /2
Щъркеле дългокрак
я затракай Трака-трак.
Ти защо тук не стоя,
както ние у дома? /2
Трала-ла трала-ла
както ние у дома.
Бягам в топла аз страна
там намирам си храна./2
Трака-трак, трака-трак
там намирам си храна.
ДВЕ КАЛИНКИ
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Една чудесна песничка
щурче ми подари /2
Хем хубава, хем лесничка,
хем става за игри.
Една чудесна песничка
хем хубава, хем лесничка.
Но трябва да се знае
и как ще се играе.
Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
и как ще се играе. /2
Застават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце.
Тири-ри-рам, тири-ри-рам,/
с цигулки във ръце. /2
А нашите момичета
не са ли във игра? /2
Ще пеят като птичета:
Тири-ри-ри-ри-рам
Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
Тири-ри-ри-ри-рам /2
ЖЪЛТОКЛЮНО ПАТЕНЦЕ
Жълтоклюно патенце,
Я ела насам,
Царевичка златничка
В шепи да ти дам.
От мъниста шарени
Нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка
Новичък сукман.
Ето ти и панделка
Синя, от тафта,
Ти си най-красивото
Пате на света.
Искам да си имам слон...
Искам да си имам слон -
мъничък като лимон.
Да заспива с мен в леглото,
да го дърпам за ухото.
Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!
КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА
Катеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
Цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
та когато дойде зима,
тя храница да си има.
--------------------------------------------------------------------------------
Котенца вървели трички -
едно братче, две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "Юнаци" те
скрили се в трънаците.
Кокошка край хамбара
ко-ко-ко
зове, крещи, повтаря
ко-ко-ко
Къде сте ми дечица?
ко-ко-ко
Намерих ви храница
ко-ко-ко
Ний тук сме, мила мамо
пи-пи-пи
изровил някой яма
пи-пи-пи
и ние, всички, всички
пи-пи-пи
пропаднахме горкички
пи-пи-пи.
Майчице
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
Мамо, мамо, я кажи колко слончето тежи?
-Мамо,мамо,я кажи колко слончето тежи?
-Слончето тежи,деца,повече от сто килца!
-Майка има ли си то?А не плаче ли?Защо?
-Майка има то добра и не плаче след игра.
-Спи ли като нас?Къде?А какво ли пък яде?
-Спи под някое дръвце,суче сладичко млекце!
Мечо готви се за сън
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко
той с прозявка гледа как
във гората леко леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
Щом гората в сън заглъхне
казват "трябва да се спи"
Чак кога южняк полъхне
този сняг ще се стопи.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
На Мама днес е празник
На Мама днес е празник, на Мама днес е ден,
И аз зная най-обича, латинки и невен!
Аз зная, аз зная-латинки и невен/2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може, букет да зацъфти!
Но може, но може, букет да зацъфти/2
Тъй цветната картинка за Мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
На Мама, на Мама, букет за осми март/2
Нека всеки знае
Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2
Уж била със шалче, носела чувалче.
Ха-ха-ха/2 Носела чувалче/2
Вътре пък играчки за дечица малки.
Ха-ха-ха/2 За дечица малки/2
Имала и конче, конче със файтонче
Ха-ха-ха/2 Конче със файтонче/2
Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2
НЕКА НИ ЦЕЛУНЕ
Нека ни целуне,
ласкав Първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.
Та да има мама
радост най-голяма.
Та да има татко
син-юнак крилатко.
Та да има песен
в тоя ден чудесен-
ябълката-слънце,
гълъбчето-зрънце...
Нека ни целуне
ласкав първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.
Охлювче рогато,
охлювче гърбато,
покажи си главата,
да ти видим рогцата.
Да ти дадем храница -
прясна, крехка тревица.
Оранжева песен 2
Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.
Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!
Припев...
Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
Припев...
Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...
Припев...
ПЕСЕН ЗА ПРЪСТЧЕТАТА
Пеят, скачат палците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат показалците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат средните/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат безимените/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат малките/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/.
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
Неведнъж играх:
Тука с весели другари
Скачах и се смях...
Къщичке на дните златни
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Ран Босилек
ТРЪГНАЛ КОС
Тръгнал кос, с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак – трак, трак, трак,
като същ юнак.
Ходил, ходил, па се спрял,
Три коли мухи изял.
Тупнал с крак, тръгнал пак,
ех, брей, че юнак!
Точка,точка,запетая...
Точка, точка, запетая, тире-мире, завъртулка. Шички, шички с две ръчички и тумбака с двата
крака.
В същото време се рисува като точките са очите, запетаята - устата, тире-мире са веждите, а завъртулката е лицето.
ТOН БОНБОН
Ето ти един бонбон
дай ми срещу него кон.
Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.
Как ще носиш тон-бонбон?
Трябва да си купиш слон.
Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион.
Но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион,
на парченца милион.
На децата ще го дам,
на децата ще го дам
сладко да ядат, сладко да ядат
ам, ам, ам.
Теменужка
Теменужке - мила дружке,
ти си мъничка и незнаеш,
колко хубаво ухаеш,
ще те подаря на мама,
да е весела засмяна.(2)
ХИТРОТО МИШЛЕ (Скрила баба, скрила...)
Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.
Първо двенки-тринки,
после читиринки.
Пълната торбичка
станала мъничка!
Най-подире празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала горката!
А мишлето хитро
скрило се зад скрина,
цяла зима яло,
скачало и пяло.
Художник
Чук! Чук!
Яйчице,
нарисувах ти лице
със странички червени,
със очички зелени
и носленце лилаво -
да ми бъдеш най-здраво!
ЦВЕТЯ ЗА МАМА (Ангелина Гекова)
За мама са цветята,
набрани в този ден.
От всички на земята
най-скъпа е за мен.
Послушай песента ни,
за мама е тя,
за мамините длани,
най-нежни на света!
Чело коте книжки (Дора Драганова)
Чело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
Първо правило това е
свий добре уши,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак
Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
На дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.
После с кадифени лапи
фигура тихо стъпвай,
към мишока
леко се промъквай.
Много важно е за скока
ти да избереш
най-удобният момент,
туй на мама маца е патент.
Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
Най-удобният момент,
туй на мама маца е патент.
Чело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
Но накрая, но накрая
старият мишок
тъй го стресна, че забрави
своя пръв урок.
Чик-чирик
От зори с пресипнал глас
врабчо нещо ми чирика.
Ала не разбирам аз
на врабчетата езика.
Все повтаря:
Чик-чирик,чик-чирик,
сгушен в сивата престилка.
Сигурно на свой език
моли: Направи хранилка!
Майстор и техник съм аз,
грабнах чук, дъски, трионче
и хранилката след час
кацна на извито клонче.
На прозорчето ми спря
врабчо и зачурулика:
Чик-чирик, чик-чирик! Благодаря!
Вече му разбрах езика.
Шушко-мушко непослушко...
Шушко-мушко непослушко,
нито яло, нито спало,
само цял ден е ревало:
Татко рече-сладко мече,
мама рече-буболече,
баба рече-стига вече!
Шаро и първият сняг
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.
Плевникът има снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
"Как е възможно? Що е това?"
Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!
Шейната на дядо Коледа (Галина Златина)
Една вълшебна шейна е спряла във мрака.
Два елена пръхтят недоволно и чакат.
Три джуджета от три часа край тах се тревожат.
Четири пакета забравили в чувала да сложат.
Пет въжета отвързват и чувала преравят.
Шест списъка четат и пак проверяват.
Седем тюленчета им светят с фенери високо.
Осем бели мечета в снега ровят наоколо.
Девет телефона звънят ли звънят, не престават.
Десет пъти питат: "Дядо Коледа защо закъснява?"
Девет сови отвръщат: "Ало, все така става!".
Осем мечета намират пакетите в пряспата.
Седем тюленчета им ръкопляскат.
Шестте списъка вихрушката ги е отвяла.
Петте въжета са стегнали здраво чувала.
Четирите пакета при другите играчки са сложени.
Трите джуджета вече не са разтревожени.
Двата елена тропват със златни копита.
Една шейна с Дядо Коледа към децата полита.
--------------------------------------------------------------------------------
ЩЪРКЕЛ ШАРЕН
Щъркел шарен,
я кажи
цяла зима
де бе ти?
И защо
тук не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
трак, трак, трак!
Дора Габе
Чук-чук, яйчице,
Имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то,
Нови дрехи и палто?
Вижда ли ме целий ден
Как си ходя пременен?
Чук-чук, яйчице,
Ако имаш сърчице,
Да му кажеш, нека знай,
Днеска цял ден се играй,
А тез шарени яйца
Са за всичките деца.
Чук-чук, яйчице,
Със сварено сърчице,
Чуло ли си блага вест:
Бог Исус възкръсна днес!
Есен в гората
Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.
Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.
На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло,
хърка мърка недоволно,
прави се на болно.
До дивана аз застанах,
аспиринче му подадох,
а то скочи и избяга
оздравя веднага.
Ах, ти коте, преструванче
Знам, на моето диванче
много хубаво се спи,
но без мое разрешение
НЯМА ТУК ДА ЛЯГАШ ТИ!
Щъркелчето го е страх
да седи само у тях
то от страх със клюнче трака
мама щъркелана чака.
Долетя една калинка,
дребна като песъчинка -
успокой се, тя му рече,
с теб сме двама вече!
Щъркелчето тропна с крак
стана изведнъж юнак!
Кой е кой като мен
вече съм голяма,вече съм голяма
за рожденният ми ден
торта правим с мама.
Тра-ла-ла,тра-ла-ла
на рожден ден ела
ще ядем,ще ядем
вкусна торта с крем.
Там звездички ще горят
на глазура бяла,
на глазура бяла
ще ги духна отведнъж
в радост засияла.
Гостите ще кажат :Ах,ах,ах
като тебе сладка,
като тебе сладка
мама ще разкрий пред тях
цялата загадка.
Бански на лалета
Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали?
Да, да, да, да това не е шега!
Защото холивудските момчета нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!
Когато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.
Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя,
ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!
Yeee!
ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ
Младен Исаев
Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО
Елисавета Багряна
Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.
Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.
Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.
ПЪРВИТЕ УРОЦИ
Елисавета Багряна
Много съм послушна,
Много съм добричка,
Много грижи имам –
Аз съм ученичка!
Първите уроци
Виждат ми се тежки –
Как да ги науча,
Без да правя грешки?
Четенето лесно,
Писането лесно,
Но от таз задача
Иде ми да плача.
О, кога ще стана
Толкова голяма,
Че да зная всичко,
Както знае мама!
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Аз съм българче обичам
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея.
Всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Бабо Мравке, где така?
- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гадулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
Баба Меца от медеца
Баба Меца от медеца
лапа с лапа
и се цапа.
По-добро ми е детето
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба супа от паница.
БОЛЕН ЕЖКО
Ежко във гората
днеска не играй.
Болен във кревата
охка, пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил!
Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.
Великденско яйце
Идва този весел празник,
шарени яйца донесъл -
жълти, сини и червени...
Всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!
Войници
Ние сме войници
ще вървим напред - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Имаме си пушки -
от папура дръжки - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Имаме си кончета -
от върбови клончета - 2
Леви, десни,
леви, десни - ще вървим напред.
Вълкът и седемте козлета ( изп. Мими Иванова и Развигор Попов)
Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.
Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Но козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели
Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.
Дете и щъркел
Щъркел шарен, дългокрак
я затракай Трака-трак /2
Щъркеле дългокрак
я затракай Трака-трак.
Ти защо тук не стоя,
както ние у дома? /2
Трала-ла трала-ла
както ние у дома.
Бягам в топла аз страна
там намирам си храна./2
Трака-трак, трака-трак
там намирам си храна.
ДВЕ КАЛИНКИ
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Една чудесна песничка
щурче ми подари /2
Хем хубава, хем лесничка,
хем става за игри.
Една чудесна песничка
хем хубава, хем лесничка.
Но трябва да се знае
и как ще се играе.
Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
и как ще се играе. /2
Застават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце.
Тири-ри-рам, тири-ри-рам,/
с цигулки във ръце. /2
А нашите момичета
не са ли във игра? /2
Ще пеят като птичета:
Тири-ри-ри-ри-рам
Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
Тири-ри-ри-ри-рам /2
ЖЪЛТОКЛЮНО ПАТЕНЦЕ
Жълтоклюно патенце,
Я ела насам,
Царевичка златничка
В шепи да ти дам.
От мъниста шарени
Нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка
Новичък сукман.
Ето ти и панделка
Синя, от тафта,
Ти си най-красивото
Пате на света.
Искам да си имам слон...
Искам да си имам слон -
мъничък като лимон.
Да заспива с мен в леглото,
да го дърпам за ухото.
Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!
КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА
Катеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
Цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
та когато дойде зима,
тя храница да си има.
--------------------------------------------------------------------------------
Котенца вървели трички -
едно братче, две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "Юнаци" те
скрили се в трънаците.
Кокошка край хамбара
ко-ко-ко
зове, крещи, повтаря
ко-ко-ко
Къде сте ми дечица?
ко-ко-ко
Намерих ви храница
ко-ко-ко
Ний тук сме, мила мамо
пи-пи-пи
изровил някой яма
пи-пи-пи
и ние, всички, всички
пи-пи-пи
пропаднахме горкички
пи-пи-пи.
Майчице
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
Мамо, мамо, я кажи колко слончето тежи?
-Мамо,мамо,я кажи колко слончето тежи?
-Слончето тежи,деца,повече от сто килца!
-Майка има ли си то?А не плаче ли?Защо?
-Майка има то добра и не плаче след игра.
-Спи ли като нас?Къде?А какво ли пък яде?
-Спи под някое дръвце,суче сладичко млекце!
Мечо готви се за сън
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко
той с прозявка гледа как
във гората леко леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
Щом гората в сън заглъхне
казват "трябва да се спи"
Чак кога южняк полъхне
този сняг ще се стопи.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
На Мама днес е празник
На Мама днес е празник, на Мама днес е ден,
И аз зная най-обича, латинки и невен!
Аз зная, аз зная-латинки и невен/2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може, букет да зацъфти!
Но може, но може, букет да зацъфти/2
Тъй цветната картинка за Мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
На Мама, на Мама, букет за осми март/2
Нека всеки знае
Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2
Уж била със шалче, носела чувалче.
Ха-ха-ха/2 Носела чувалче/2
Вътре пък играчки за дечица малки.
Ха-ха-ха/2 За дечица малки/2
Имала и конче, конче със файтонче
Ха-ха-ха/2 Конче със файтонче/2
Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2
НЕКА НИ ЦЕЛУНЕ
Нека ни целуне,
ласкав Първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.
Та да има мама
радост най-голяма.
Та да има татко
син-юнак крилатко.
Та да има песен
в тоя ден чудесен-
ябълката-слънце,
гълъбчето-зрънце...
Нека ни целуне
ласкав първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.
Охлювче рогато,
охлювче гърбато,
покажи си главата,
да ти видим рогцата.
Да ти дадем храница -
прясна, крехка тревица.
Оранжева песен 2
Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.
Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!
Припев...
Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
Припев...
Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...
Припев...
ПЕСЕН ЗА ПРЪСТЧЕТАТА
Пеят, скачат палците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат показалците/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат средните/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат безимените/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/
Пеят, скачат малките/2/
Пейте, скачайте весели деца/2/.
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
Неведнъж играх:
Тука с весели другари
Скачах и се смях...
Къщичке на дните златни
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Ран Босилек
ТРЪГНАЛ КОС
Тръгнал кос, с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак – трак, трак, трак,
като същ юнак.
Ходил, ходил, па се спрял,
Три коли мухи изял.
Тупнал с крак, тръгнал пак,
ех, брей, че юнак!
Точка,точка,запетая...
Точка, точка, запетая, тире-мире, завъртулка. Шички, шички с две ръчички и тумбака с двата
крака.
В същото време се рисува като точките са очите, запетаята - устата, тире-мире са веждите, а завъртулката е лицето.
ТOН БОНБОН
Ето ти един бонбон
дай ми срещу него кон.
Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.
Как ще носиш тон-бонбон?
Трябва да си купиш слон.
Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион.
Но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион,
на парченца милион.
На децата ще го дам,
на децата ще го дам
сладко да ядат, сладко да ядат
ам, ам, ам.
Теменужка
Теменужке - мила дружке,
ти си мъничка и незнаеш,
колко хубаво ухаеш,
ще те подаря на мама,
да е весела засмяна.(2)
ХИТРОТО МИШЛЕ (Скрила баба, скрила...)
Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.
Първо двенки-тринки,
после читиринки.
Пълната торбичка
станала мъничка!
Най-подире празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала горката!
А мишлето хитро
скрило се зад скрина,
цяла зима яло,
скачало и пяло.
Художник
Чук! Чук!
Яйчице,
нарисувах ти лице
със странички червени,
със очички зелени
и носленце лилаво -
да ми бъдеш най-здраво!
ЦВЕТЯ ЗА МАМА (Ангелина Гекова)
За мама са цветята,
набрани в този ден.
От всички на земята
най-скъпа е за мен.
Послушай песента ни,
за мама е тя,
за мамините длани,
най-нежни на света!
Чело коте книжки (Дора Драганова)
Чело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
Първо правило това е
свий добре уши,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак
Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
На дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.
После с кадифени лапи
фигура тихо стъпвай,
към мишока
леко се промъквай.
Много важно е за скока
ти да избереш
най-удобният момент,
туй на мама маца е патент.
Писи, писи, пис, мац пис,
мър мяу, мър мяу.
Най-удобният момент,
туй на мама маца е патент.
Чело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
Но накрая, но накрая
старият мишок
тъй го стресна, че забрави
своя пръв урок.
Чик-чирик
От зори с пресипнал глас
врабчо нещо ми чирика.
Ала не разбирам аз
на врабчетата езика.
Все повтаря:
Чик-чирик,чик-чирик,
сгушен в сивата престилка.
Сигурно на свой език
моли: Направи хранилка!
Майстор и техник съм аз,
грабнах чук, дъски, трионче
и хранилката след час
кацна на извито клонче.
На прозорчето ми спря
врабчо и зачурулика:
Чик-чирик, чик-чирик! Благодаря!
Вече му разбрах езика.
Шушко-мушко непослушко...
Шушко-мушко непослушко,
нито яло, нито спало,
само цял ден е ревало:
Татко рече-сладко мече,
мама рече-буболече,
баба рече-стига вече!
Шаро и първият сняг
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.
Плевникът има снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
"Как е възможно? Що е това?"
Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!
Шейната на дядо Коледа (Галина Златина)
Една вълшебна шейна е спряла във мрака.
Два елена пръхтят недоволно и чакат.
Три джуджета от три часа край тах се тревожат.
Четири пакета забравили в чувала да сложат.
Пет въжета отвързват и чувала преравят.
Шест списъка четат и пак проверяват.
Седем тюленчета им светят с фенери високо.
Осем бели мечета в снега ровят наоколо.
Девет телефона звънят ли звънят, не престават.
Десет пъти питат: "Дядо Коледа защо закъснява?"
Девет сови отвръщат: "Ало, все така става!".
Осем мечета намират пакетите в пряспата.
Седем тюленчета им ръкопляскат.
Шестте списъка вихрушката ги е отвяла.
Петте въжета са стегнали здраво чувала.
Четирите пакета при другите играчки са сложени.
Трите джуджета вече не са разтревожени.
Двата елена тропват със златни копита.
Една шейна с Дядо Коледа към децата полита.
--------------------------------------------------------------------------------
ЩЪРКЕЛ ШАРЕН
Щъркел шарен,
я кажи
цяла зима
де бе ти?
И защо
тук не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
трак, трак, трак!
четвъртък, 20 януари 2011 г.
10 малки хитрости за да бъдат децата ви по-щастливи
1. Детето обича и очаква ласки от вас. Американският хирург Робърт Мак даже е пресметнал че за да живее на детето са нужни 4 прегръдки на ден, а за нормалното му развитие са необходими 12 прегръдки на ден.
2. Родителското одобрение дава ориентири на детето как да се държи. При добра "доза одобрение" може да минете с много малко забрани. Опитайте се да не правите общи изводи и да не атакувате: "Ти вечно …", "Винаги …", "Никога …" Тези думи оказват парализиращо хипнотично действие върху детето и могат да предизвикат агресия.
3. Децата са много чувствителни към нашите емоции и настроения. Ако вие не желаете да говорите с детето, а само се опитвате да го научите на нещо – е безполезно. Детето ще избягва "вашите уроци". Важно е емоционалната връзка при общуването.
4. Интересно е че обикновения, но смел и решителен човек може да съперничи в живота на който и да е талант, ако таланта е плах. Да бъдеш напорист и решителен – това вече е друг талант.
5. Пикът на разкритието на човешките способности е индивидуален. Има много примери както за ранно, така и за късно развитие на способностите. Как ще се проявят те? Животът, т.е. средата и условията могат да ги провокират както да се появят, така и да бъдат подтиснати. Затова е много важно да не възпитавате авторитетно, а да отчетете интересите на детето си и да му подготвите такава среда и условия, в които лесно да разви талантите си.
6. Бъдете последователни и единни при възпитанието на детето. Децата трудно разбират че нещо може днес, а утре е забранено. И защо татко разрешава, а мама – не.
7. Една от най-големите хитрости при възпитанието е да съумеете да минете на втори план. Това означава така да организирате средата и да създадете безопасни условия, че детето само да прояви инициатива, да намери това, което му трябва за своето развитие. И винаги да чувства вашата подкрепа.
8. Китайците имат много хубава мъдрост: "Ако не си доволен от себе си – усъвършенствай се. Ако не си доволен от другите – отново усъвършенствай себе си, а не другите."
9. Всяка майка обича детето си. Но не всяка може да изрази любовта си към него. Децата искат да видят, да чуват, да чувстват тази любов ежедневно. Не се притеснявайте да го казвате и показвате.
10. За детето не е важно количеството време прекарано с него, а качеството на общуване с най-важните хора за него.
2. Родителското одобрение дава ориентири на детето как да се държи. При добра "доза одобрение" може да минете с много малко забрани. Опитайте се да не правите общи изводи и да не атакувате: "Ти вечно …", "Винаги …", "Никога …" Тези думи оказват парализиращо хипнотично действие върху детето и могат да предизвикат агресия.
3. Децата са много чувствителни към нашите емоции и настроения. Ако вие не желаете да говорите с детето, а само се опитвате да го научите на нещо – е безполезно. Детето ще избягва "вашите уроци". Важно е емоционалната връзка при общуването.
4. Интересно е че обикновения, но смел и решителен човек може да съперничи в живота на който и да е талант, ако таланта е плах. Да бъдеш напорист и решителен – това вече е друг талант.
5. Пикът на разкритието на човешките способности е индивидуален. Има много примери както за ранно, така и за късно развитие на способностите. Как ще се проявят те? Животът, т.е. средата и условията могат да ги провокират както да се появят, така и да бъдат подтиснати. Затова е много важно да не възпитавате авторитетно, а да отчетете интересите на детето си и да му подготвите такава среда и условия, в които лесно да разви талантите си.
6. Бъдете последователни и единни при възпитанието на детето. Децата трудно разбират че нещо може днес, а утре е забранено. И защо татко разрешава, а мама – не.
7. Една от най-големите хитрости при възпитанието е да съумеете да минете на втори план. Това означава така да организирате средата и да създадете безопасни условия, че детето само да прояви инициатива, да намери това, което му трябва за своето развитие. И винаги да чувства вашата подкрепа.
8. Китайците имат много хубава мъдрост: "Ако не си доволен от себе си – усъвършенствай се. Ако не си доволен от другите – отново усъвършенствай себе си, а не другите."
9. Всяка майка обича детето си. Но не всяка може да изрази любовта си към него. Децата искат да видят, да чуват, да чувстват тази любов ежедневно. Не се притеснявайте да го казвате и показвате.
10. За детето не е важно количеството време прекарано с него, а качеството на общуване с най-важните хора за него.
Деца със самочувствие = успешни възрастни
Как да помогнем на детето да развие увереност в себе си
Децата се чувствам много по-неуверени във външния свят, ако не усещат подкрепата на родителите си в къщи. Като логично следствие, неувереността в детството може да се пренесе и в зряла възраст, а това определено не е печелившо поведение за успех в живота. Ето защо е важно да се помага на децата от ранна възраст да развиват чувството си за собствено достойнство и висока самооценка.
Как родителите могат да помогнат на децата си да станат уверени млади хора?
Хвалете децата си
Разбира се, не всички деца се раждат гении и не на всички еднакво лесно се отдава учението, но всички по свой начин са талантливи и способни. Родителите следва да се отнасят внимателно към децата, за да им помогнат да развият своите таланти. Поощрявайте всеки стремеж на детето към самоизява и развитие и не убивайте ентусиазма му да се занимава с различни дейности, като му казвате, че от него няма да стане например велик художник, танцьор или певец. Такова отношение не само охлажда ентусиазма, но и лишава детето от увереността му в себе си и занижава самооценката му.
Ако детето не успява да се справи с нещо, например с решението на задачите, вместо да го ругаете, по-добре седнете и му помогнете, като решите задачата заедно. Положителният резултат ще накара детето да се чувства способно и по-уверено и ще му даде стимул да опитва само, защото ще знае, че решение има и то може да го намери.
Родителите също така е добре да знаят, че децата понасят двойно по-болезнено критиката от страна на чужди хора – учители, съученици. Ако забележите, че детето се прибира разстроено от училище, винаги се опитвайте да изясните причината и да поговорите с него. Ако се окаже, че са го критикували затова, че не се е справило с поставена задача, просто му обяснете, че следващия път трябва да положи повече старание и всичко ще се получи, защото то е достатъчно умно, за да може да справи.
Задължително хвалете децата за постигнати резултати, каквито и да било: оценки в училище, спортни състезания, за красива рисунка.за добро поведение и пр. Похвалата оказва благотворно влияние не само на самооценката на детето, но и на мотивацията му.
Никога не обобщавайте и не преувеличавайте отрицателните действия на детето.
У всеки от нас има определени отрицателни черти, дори и у децата. Въпреки това, не бива в никой случай да се генерализират и да се раздуват още повече. Постарайте се да не използвате обобщаващи изрази като: “Ти никога не ме слушаш”, “Ти винаги се държиш лошо”, “Имаш ужасен характер”, “Нищо не можеш да запомниш” и т.н.
Постоянното отрицание може да убие увереността на детето в собствените му способности, а за самооценката да не говорим. Ако искате детето да започне да се държи по-добре, да слуша повече, да учи повече, заменете общите отрицателни изрази с други, например: “Много се разстройвам, когато се държиш лошо”, “Мисля, че ако ме слушаш по-внимателно, всичко ще ти се отдава още по-лесно”, “Ако има някакъв проблем, хайде да го решим заедно” и пр.
Давайте на детето възможност да избира
Предоставяйте на детето възможност само да взема решения за някои неща, например – в какво училище да отиде да учи, с какъв спорт да се занимава, какво да прави през свободното време. Самостоятелното вземане на решения също способства за укрепване на самоувереността и самооценката.
Как да помогнем на детето да развие увереност в себе си
Децата се чувствам много по-неуверени във външния свят, ако не усещат подкрепата на родителите си в къщи. Като логично следствие, неувереността в детството може да се пренесе и в зряла възраст, а това определено не е печелившо поведение за успех в живота. Ето защо е важно да се помага на децата от ранна възраст да развиват чувството си за собствено достойнство и висока самооценка.
Как родителите могат да помогнат на децата си да станат уверени млади хора?
Хвалете децата си
Разбира се, не всички деца се раждат гении и не на всички еднакво лесно се отдава учението, но всички по свой начин са талантливи и способни. Родителите следва да се отнасят внимателно към децата, за да им помогнат да развият своите таланти. Поощрявайте всеки стремеж на детето към самоизява и развитие и не убивайте ентусиазма му да се занимава с различни дейности, като му казвате, че от него няма да стане например велик художник, танцьор или певец. Такова отношение не само охлажда ентусиазма, но и лишава детето от увереността му в себе си и занижава самооценката му.
Ако детето не успява да се справи с нещо, например с решението на задачите, вместо да го ругаете, по-добре седнете и му помогнете, като решите задачата заедно. Положителният резултат ще накара детето да се чувства способно и по-уверено и ще му даде стимул да опитва само, защото ще знае, че решение има и то може да го намери.
Родителите също така е добре да знаят, че децата понасят двойно по-болезнено критиката от страна на чужди хора – учители, съученици. Ако забележите, че детето се прибира разстроено от училище, винаги се опитвайте да изясните причината и да поговорите с него. Ако се окаже, че са го критикували затова, че не се е справило с поставена задача, просто му обяснете, че следващия път трябва да положи повече старание и всичко ще се получи, защото то е достатъчно умно, за да може да справи.
Задължително хвалете децата за постигнати резултати, каквито и да било: оценки в училище, спортни състезания, за красива рисунка.за добро поведение и пр. Похвалата оказва благотворно влияние не само на самооценката на детето, но и на мотивацията му.
Никога не обобщавайте и не преувеличавайте отрицателните действия на детето.
У всеки от нас има определени отрицателни черти, дори и у децата. Въпреки това, не бива в никой случай да се генерализират и да се раздуват още повече. Постарайте се да не използвате обобщаващи изрази като: “Ти никога не ме слушаш”, “Ти винаги се държиш лошо”, “Имаш ужасен характер”, “Нищо не можеш да запомниш” и т.н.
Постоянното отрицание може да убие увереността на детето в собствените му способности, а за самооценката да не говорим. Ако искате детето да започне да се държи по-добре, да слуша повече, да учи повече, заменете общите отрицателни изрази с други, например: “Много се разстройвам, когато се държиш лошо”, “Мисля, че ако ме слушаш по-внимателно, всичко ще ти се отдава още по-лесно”, “Ако има някакъв проблем, хайде да го решим заедно” и пр.
Давайте на детето възможност да избира
Предоставяйте на детето възможност само да взема решения за някои неща, например – в какво училище да отиде да учи, с какъв спорт да се занимава, какво да прави през свободното време. Самостоятелното вземане на решения също способства за укрепване на самоувереността и самооценката.
понеделник, 6 декември 2010 г.
Ето някои от типичните симптоми на скритата част от заекването:
Ето някои от типичните симптоми на скритата част от заекването:
- Безпокойство и тревожност: подобни прояви са резултат от очакването за настъпване на момента на заекване и желанието той да бъде избягнат (J. Sheehan, 1970). Интересното тук е че при хора с по-лека форма на заекване тревогата е по-силна. Чрез смяна на думи или силно редуциране и недовършване на изказа си те правят всичко възможно да скрият проблема си и да оставят у всички слушатели впечатление за флуентност. Те силно се страхуват да не бъдат разпознати като заекващи. С това обаче те задействат порочната верига на задълбочаване на проблема си. Колкото повече се крие заекването, толкова повече се увеличава степента на безпокойството. Колкото повече се увеличава безпокойството и страха от проблема, толкова силата на говорните блокове се увеличава и оттам нуждата от все по-голяма енергия и средства за избягването и прикриването му расте. При хора с по-тежка степен на заекване тревожността е по-малка ,защото те не могат да скрият речевата си специфика.
- Страх: В руската и българската литература страхът, безпокойството и тревожността, които могат да прераснат в явен или прикрит ужас, силен срам и често във вина и протест, изразен в агресия, се обобщават в понятието Логофобия. Всъщност именно логофобията е ядрото и сърцевината на проблема и ключът за провеждане на успешна терапия или автотерапия.
- Срам: Срамът е производен на страха и по същество представлява страх от мнението и реакциите на околните. Тези емоционални или поведенчески реакции обикновено са негативни – съжаление или присмех, подценяване силата на проблема, дразнене, дискомфорт, нервност, отхвърляне на мнението и личността на заекващия като цяло, лицеви мимики на отвращение и неприязън, отбягване на заекващия. Бих допълнил горните твърдения на Господин Тонев с добавката на това, че по-голямата част от тези реакции протичат единствено в съзнанието на заекващия, а не представляват обективна реалност. Хората ни възприемат по начина по който ние самите възприемаме себе си. Ако ние самите не приемаме заекването си и сме изпълнени с неприязън към него, ако се борим с него, вместо да го направим наш приятел и учител, ако бягаме и се страхуваме от него, тогава хората ни възприемат точно по същия начин по който ние самите възприемаме проблема си. Заекването е немалка част от цялостната ни личност и отношението ни към него е израз на собствената ни самооценка и имиджът, който проектираме за себе си в съзнанието на хората е пряко отражение на тази самооценка. Когато се научим да се приемаме такива каквито сме и смело прегърнем проблема си, той ще стане само една малка наша особеност, незначителна част от цялостната ни силна и позитивна личност. Трябва да можем гордо да кажем – ето, това съм аз, да се обикнем в пълнотата си. Реакцията на хората към заекването ни в такъв случай ще бъде единствено като към мила малка подробност, която само още повече ще ги кара да ни обичат и приемат. Получаваме това, което даваме! А ние „даваме” не само физически, но и мисловно – емоционално, с отношението си към себе си и света и реакциите ни при житейските ситуации.
- Вина: Вината може да бъде породена от няколко причини. Една от тях е убеждението на заекващия че не е направил нужното за да говори „нормално”. Един вид: „Ето, всяко 5 годишно дете говори свободно и без прекъсване за каквото желае, но аз не мога! Следователно съм глупав и слаб!” Вината може да се дължи на чувството, че заекващият „разваля” атмосферата и проваля ситуацията чрез речта си. Това чувство отново е чисто субективно и се дължи на неприемането на заекването и борбата с него. А то всъщност съществува именно за да ни научи на спокойно приемане на себе си и другите такива каквито са, да премахне фалшивата ни гордост и перфекционизъм и ни накара да обикнем себе си и света безрезервно! Вината може да бъде втълпявана от съзнанието за невъзможността за изпълнението на съветите на родители и учители: „Говори бавно!”, „Поеми си дълбоко въздух!”, „Не се притеснявай!”… По-късно тези съвети продължават да се дават в същият невеж и сляп дух от някои речеви „специалисти”, следващи определени „школи”.
Според Джоузеф Шийхан: „ Срамът е резултат от публичния провал на изискванията на фалшиво налаганата роля, която много заекващи са приели – да не заекват! А индивидуалният еквивалент на срама се нарича вина. Когато заекващият се стреми да се отрече от поведението си на заекващ и да се представи като плавно говорещ, той започва да изживява опасения, свързани със страх от провал пред изискванията на фалшиво наложената от самия него роля.
При опита си да скрие своята настояща идентичност на човек със заекване, индивидът прибягва до фалшива роля или до поведение със стратегии, които понякога са успешни и следователно периодично се подсилват. Независимо дали са успешни или не обаче, стратегиите за прикриване на проблема, неприемането и отбягването му водят до чувство на вина. Неуспешното реализиране на Аза пред другите винаги води до вина, включително и при заекващите. Могат да бъдат разграничени най-малко три източника на чувство за вина:
1) Първоначална вина: „Какво съм направил или не правя както трябва за да не мога да говоря нормално като другите хора?”
2) Вината за лъжливата фалшива роля (използване на стратегии за отбягване и криене на заекването), играна от заекващия с цел да прикрие заекването си пред слушателите.
3) Вината – продукт на съзнанието на заекващия че речта му е смущаваща за околните. „
Според Джоузеф Шийхан заекващият може да намали ареала на вината, като работи върху ареала на срама, като открито признава и изразява Аза си в ролята на заекващ. Според пишещия това резюме, и срамът и вината са пряко производни на страха и са негови разклонения! Срамът представлява страх от мнението и оценката на хората, а вината – страх от провал, от неуспех. Вината често е примесена с отхвърляне, неприемане на станалото, фина или явна агресия към себе си и вътрешна борба между различните компоненти на личността. Борбата и агресията са другото лице на страха, другият полюс на емоционалната слабост.
Фрустрация: Фрустрация в български превод значи приблизително безпокойство, неудовлетворение, разочарование, незадоволство, съжаление…
Ето няколко примера за фрустрация във връзка със заекването, дадени от г-н Петър Тонев:
* Едно дете, което силно желае да сподели нещо с родителите си или с приятелите си, но не успява, защото заеква мъчително, прекъсвано е или то самото се отказва.
* Ученик, който прекрасно знае урока си, но не може да предаде знанията си напълно и получава по-ниска от заслужаваната оценка.
* Говорител пред аудитория, който изразява важна информация, но не успява да я предаде в тънкостите и важните и детайли поради спецификата на заекването си.
* Младеж или възрастен човек, който две или три минути се измъчва да изкаже мисълта си в едно изречение, и когато най-накрая завърши, да получи отговора: „Моля? Не разбрах. Бихте ли повторили?„ (О, Боже мой, ужас, пак ли трябва да минавам през същия ад?)
* Човек със заекване се обажда по телефона, но не може незабавно да започне разговора поради блок и от отсрещната страна му затварят телефона.
Могат да се дадат много подобни примери.
Заекването обаче води до фрустрация и по други причини. Една от тях е ограниченията и липсата на регулярен емоционален контакт със социалното обкръжение и определени хора. Тази липса е особено силна и болезнена в юношеска и младежка възраст.
- Безпокойство и тревожност: подобни прояви са резултат от очакването за настъпване на момента на заекване и желанието той да бъде избягнат (J. Sheehan, 1970). Интересното тук е че при хора с по-лека форма на заекване тревогата е по-силна. Чрез смяна на думи или силно редуциране и недовършване на изказа си те правят всичко възможно да скрият проблема си и да оставят у всички слушатели впечатление за флуентност. Те силно се страхуват да не бъдат разпознати като заекващи. С това обаче те задействат порочната верига на задълбочаване на проблема си. Колкото повече се крие заекването, толкова повече се увеличава степента на безпокойството. Колкото повече се увеличава безпокойството и страха от проблема, толкова силата на говорните блокове се увеличава и оттам нуждата от все по-голяма енергия и средства за избягването и прикриването му расте. При хора с по-тежка степен на заекване тревожността е по-малка ,защото те не могат да скрият речевата си специфика.
- Страх: В руската и българската литература страхът, безпокойството и тревожността, които могат да прераснат в явен или прикрит ужас, силен срам и често във вина и протест, изразен в агресия, се обобщават в понятието Логофобия. Всъщност именно логофобията е ядрото и сърцевината на проблема и ключът за провеждане на успешна терапия или автотерапия.
- Срам: Срамът е производен на страха и по същество представлява страх от мнението и реакциите на околните. Тези емоционални или поведенчески реакции обикновено са негативни – съжаление или присмех, подценяване силата на проблема, дразнене, дискомфорт, нервност, отхвърляне на мнението и личността на заекващия като цяло, лицеви мимики на отвращение и неприязън, отбягване на заекващия. Бих допълнил горните твърдения на Господин Тонев с добавката на това, че по-голямата част от тези реакции протичат единствено в съзнанието на заекващия, а не представляват обективна реалност. Хората ни възприемат по начина по който ние самите възприемаме себе си. Ако ние самите не приемаме заекването си и сме изпълнени с неприязън към него, ако се борим с него, вместо да го направим наш приятел и учител, ако бягаме и се страхуваме от него, тогава хората ни възприемат точно по същия начин по който ние самите възприемаме проблема си. Заекването е немалка част от цялостната ни личност и отношението ни към него е израз на собствената ни самооценка и имиджът, който проектираме за себе си в съзнанието на хората е пряко отражение на тази самооценка. Когато се научим да се приемаме такива каквито сме и смело прегърнем проблема си, той ще стане само една малка наша особеност, незначителна част от цялостната ни силна и позитивна личност. Трябва да можем гордо да кажем – ето, това съм аз, да се обикнем в пълнотата си. Реакцията на хората към заекването ни в такъв случай ще бъде единствено като към мила малка подробност, която само още повече ще ги кара да ни обичат и приемат. Получаваме това, което даваме! А ние „даваме” не само физически, но и мисловно – емоционално, с отношението си към себе си и света и реакциите ни при житейските ситуации.
- Вина: Вината може да бъде породена от няколко причини. Една от тях е убеждението на заекващия че не е направил нужното за да говори „нормално”. Един вид: „Ето, всяко 5 годишно дете говори свободно и без прекъсване за каквото желае, но аз не мога! Следователно съм глупав и слаб!” Вината може да се дължи на чувството, че заекващият „разваля” атмосферата и проваля ситуацията чрез речта си. Това чувство отново е чисто субективно и се дължи на неприемането на заекването и борбата с него. А то всъщност съществува именно за да ни научи на спокойно приемане на себе си и другите такива каквито са, да премахне фалшивата ни гордост и перфекционизъм и ни накара да обикнем себе си и света безрезервно! Вината може да бъде втълпявана от съзнанието за невъзможността за изпълнението на съветите на родители и учители: „Говори бавно!”, „Поеми си дълбоко въздух!”, „Не се притеснявай!”… По-късно тези съвети продължават да се дават в същият невеж и сляп дух от някои речеви „специалисти”, следващи определени „школи”.
Според Джоузеф Шийхан: „ Срамът е резултат от публичния провал на изискванията на фалшиво налаганата роля, която много заекващи са приели – да не заекват! А индивидуалният еквивалент на срама се нарича вина. Когато заекващият се стреми да се отрече от поведението си на заекващ и да се представи като плавно говорещ, той започва да изживява опасения, свързани със страх от провал пред изискванията на фалшиво наложената от самия него роля.
При опита си да скрие своята настояща идентичност на човек със заекване, индивидът прибягва до фалшива роля или до поведение със стратегии, които понякога са успешни и следователно периодично се подсилват. Независимо дали са успешни или не обаче, стратегиите за прикриване на проблема, неприемането и отбягването му водят до чувство на вина. Неуспешното реализиране на Аза пред другите винаги води до вина, включително и при заекващите. Могат да бъдат разграничени най-малко три източника на чувство за вина:
1) Първоначална вина: „Какво съм направил или не правя както трябва за да не мога да говоря нормално като другите хора?”
2) Вината за лъжливата фалшива роля (използване на стратегии за отбягване и криене на заекването), играна от заекващия с цел да прикрие заекването си пред слушателите.
3) Вината – продукт на съзнанието на заекващия че речта му е смущаваща за околните. „
Според Джоузеф Шийхан заекващият може да намали ареала на вината, като работи върху ареала на срама, като открито признава и изразява Аза си в ролята на заекващ. Според пишещия това резюме, и срамът и вината са пряко производни на страха и са негови разклонения! Срамът представлява страх от мнението и оценката на хората, а вината – страх от провал, от неуспех. Вината често е примесена с отхвърляне, неприемане на станалото, фина или явна агресия към себе си и вътрешна борба между различните компоненти на личността. Борбата и агресията са другото лице на страха, другият полюс на емоционалната слабост.
Фрустрация: Фрустрация в български превод значи приблизително безпокойство, неудовлетворение, разочарование, незадоволство, съжаление…
Ето няколко примера за фрустрация във връзка със заекването, дадени от г-н Петър Тонев:
* Едно дете, което силно желае да сподели нещо с родителите си или с приятелите си, но не успява, защото заеква мъчително, прекъсвано е или то самото се отказва.
* Ученик, който прекрасно знае урока си, но не може да предаде знанията си напълно и получава по-ниска от заслужаваната оценка.
* Говорител пред аудитория, който изразява важна информация, но не успява да я предаде в тънкостите и важните и детайли поради спецификата на заекването си.
* Младеж или възрастен човек, който две или три минути се измъчва да изкаже мисълта си в едно изречение, и когато най-накрая завърши, да получи отговора: „Моля? Не разбрах. Бихте ли повторили?„ (О, Боже мой, ужас, пак ли трябва да минавам през същия ад?)
* Човек със заекване се обажда по телефона, но не може незабавно да започне разговора поради блок и от отсрещната страна му затварят телефона.
Могат да се дадат много подобни примери.
Заекването обаче води до фрустрация и по други причини. Една от тях е ограниченията и липсата на регулярен емоционален контакт със социалното обкръжение и определени хора. Тази липса е особено силна и болезнена в юношеска и младежка възраст.
4 г
Нормите са примерни, средно статистични данни, защото всяко дете е индивидуално.
Физическо развитие
- Обиколката на главата обикновено не се мери след тригодишна възраст.
- Има нужда от около 1,700 калории на ден.
- Слуха може да се оцени според коректното използване от детето на звуците и езика, както и от правилното следване на дадените му инструкции и отговори на въпроси.
Двигателно развитие
- Ходи по права линия (очертана с въже или тебешир на пода). На тази възраст продължават да се оформят навиците на управление на собственото тяло. Но чувството за равновесие, все още не е достатъчно развито. Дете на 4 г. все още не може самоуверено да мине по тясна пътечка или тясно мостче.
- Може съвсем уверено да бяга. Бяга, тръгва и спира, движи се около препятсвтия с лекота. Може да си играе с вас на гоненица и да ви бие, при проява от ваша страна на отстъпки и артисцизъм. Бягайки, детето може свободно да си променя посоката на своето движение. Може да бяга в кръг.
- Може да пробяга достатъчно голямо разстояние - 150 метра и още. Но не си струва без причина да натоварвате детето толкова много.
- Усъвършенства уменията си да скача. Детето с лекота скача напред, по-сложна задача се оказва да скочи назад, но се справя. То може да прескочи не висок предмет, стъпала, малка шахта, но има още какво да се усъвършенства. Скача на един крак. Прескача предмети на 12 до 15 см височина, приземява се с двата крака едновременно.
- Без проблем се изкачва по "шведска стена" надолу и нагоре. Но да се отпусне само на ръце, все още не може, ръцете му не са достатъчно силни.
- Катери се по стълби, дървета, детски конструкции. Качва се и слиза по стълбите с редуване на краката.
- Може да направи салто през глава напред.
- Кара колело и държи посоката с увереност; заобикаля ъгли, избягва препятствия и насрещен “трафик”.
- Хвърля топка през глава; разстоянието и целта се подобряват.
- Строи кули с десет и повече кубчета.
- Прави форми и предмети от пластелин: сладки, змии, прости животни.
- Възпроизвежда някои форми и букви; може да пише печатни букви.
- Държи пастел или маркер с трипръстов захват.
- Рисува и чертае целенасочено; може да има идея на ум, но често се затруднява да я възпроизведе, поради което нарича произведението си по друг начин.
- Става по-точно в уцелването на гвоздеи и пирони с чук.
- Нанизва малки дървени топчета на конец.
Когнитивно развитие
- Може да разпознае, че някои думи звучат подобно.
- Познава 18 до 20 главни букви. Може да пише няколко букви.
- Някои деца започват да четат по-прости книжки, като буквари с по няколко думи на страница и много картинки.
- Обича истории за това как растат и работят нещата.
- Забавлява се с игри на думи измисляйки си смешен език.
- Разбира концепциите за “най-висок”, “най-голям”, “еднакъв”, и “повече”, избира картинката която има “най-много къщи” или “най-големите кучета”.
- Механично брои до 20 и повече.
- Разбира последователноста на ежедневните събития: “Когато станем сутринта се обличаме, закусваме, измиваме си зъбите и отиваме на училище”.
- Koгато разглежда картинки може да разпознае и открие липсващи части от пъзела (на човек, кола, животно).
- Много добри разказвачи на истории.
- Преброява от 1 до 7 обекта на високо, но не винаги в правилен ред.
- Следва две до три стъпкови инструкции дадени индивидуално или в група.
- Може да слага окончания за минало време на всеки глагол.
- Знае и назовава различни предмети, които го обкръжават в къщи и на улицата. Разбира тяхното предназначение и свойства.
- Проявява интерес към предметите, които все още никога не е виждало.
- Умее да разказва за членовете на своето семейство, семеен бит и семейни традиции.
- Знае името на града (селото) и региона в който живее.
- Познава повечето професии, особено тези, които среща в своя живот - лекар, учител, продавач, полицай.
- Има елементарни умения за грижи за животните и растенията.
Занимания: Буквите, Цифрите, Уча се да броя, Животни, Растения, Професии
Математика
- Може да брои до пет.
- Разбира количеството на числата до пет. Знае реда им - кое число, след кое следва.
- Може да сравни две групи предмети.
- Различава и назовава базовите геометрични фигури - триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг и евентуално - куб, цилиндър, пирамида, конус.
- Познава някои монети.
- Може да определи направление на движението - напред, назад, надясно, наляво, нагоре, надолу.
- Определя частите на деня - сутрин, обед, вечер.
Занимания: Цифрите, Уча се да броя, Формите, Посоки, Денонощието, Монети
Творчески способности
- Може да изобразява предмети и явления, правейки отчетливи форми, подбирайки цвят, внимателно оцветявайки, използвайки различни материали: моливи, бои, флумастери, пастели, тебешири и т.н.
- Може да нарисува опростен сюжет, обединявайки в рисунката няколко предмета.
- Може да оцвети силуети по дадена схема или както само си прецени.
- Може да направи различни предмети от пластилин или глина и да ги обедини в композиция.
- Държи правилно ножица и да може да реже по права линия, по диагонал на квадрат.
- Може да изреже кръг от квадрат или елипса от правоъгълник.
- Прави композиции от сухи цветя или геометрични фигури.
- Може да прави различни фигури по образец от кубчета, с помощта на възрастен.
- Може да сгъне лист хартия със съвпадащи ъгли на две.
Занимания: Оцветяване, Формите, Сръчни ръчички
Социално развитие
- Дружелюбно; приятелски настроено; прекалено ентусиазирано на моменти.
- Настроението му се сменя бързо и непредсказуемо; в един момент се смее, в следващия плаче; може да блъска ядосано при минимално раздразнение (структура от кубчета, която не иска да стои); цупи се, ако го изоставят.
- Въображаеми приятели или присъстващи са често срещано явление; води разговор и споделя силни емоции с този невидим приятел.
- Хвали се, преувеличава и изопачава истината с измислени истории или твърдения за смелост; тества границите.
- Сътрудничи си с другите; участва в групови дейности.
- Показва, че се гордее с постиженията си; често търси одобрението на възрастните.
- Често изглежда егоистично; не винаги може да разбере вземането на ред, или го разбира при някои условия; клюкари другите деца.
- Настоява да прави нещата независимо, но може така да се разстрои, че да е на границата да избухне, когато възникне проблем: боя, която капе, хартиен самолет, който не се сгъва правилно.
- Обича ролевите игри и игрте на ужким.
- Разчита (през повечето време) на вербалната, отколкото на физическата агресия; по-скоро ще крещи ядосано, отколкото да удари; заплашва: “Не може да дойдеш на рождения ми ден”.
- Наричането по име и дразненето често се използват като начини да изключи другите деца.
- Завръзва близки приятелства с другарчетата в игрите си; започва да има “най-добър” приятел.
Комуникативно развитие
- Има 1500-1600 думи в речника си; детето е увеличило съществено речниковия си запас, особено за редица понятия, с които все още няма опит.
- Използва предлозите “на”, “в” и “под”.
- Постоянно използва притежателни местоимения: “нейни”, “техни”, “на бебето”.
- Отговаря на “Чии?”, “Кой?”, “Защо?”, и “Колко?”; има трудности при отговаряне на въпросите "как" и "защо".
- Задава много въпроси.
- Използва сложни структури в изречение: “Котката се мушна под къщата преди да успея да видя каква е на цвят.”.
- Речта е почти напълно разбираема.
- Започва правилно да използва минало време на глаголите: “Мама затвори вратата”, “Тате отиде на работа.”; говори за близкото минало.
- Говори за действия, събития, предмети и хора, които не са присъстващи.
- Променя тона на гласа си и структурата на изречението, според нивото на разбиране на слушателя: към братчето си бебе “Свърши мляко?”, към майка си, “Бебето всичкото мляко ли си изпи?”.
- Знае си първото и последното име, пола, имената на братята и сестрите, и понякога телефонния номер.
- Отговаря подходящо, когато го питат какво да прави, когато е уморено, гладно или му е студено. Рецитира и изпълнява лесни песни и рими.
- Разбира и използва обозначенията за емоционалните състояния, черти на характера, както за себе си, така и за другите хора.
- Знае и използва антоними (високо-ниско, студено-топло, далеко-близо).
- Може да отдели първата буква от дума. Може да различи звуци от различни предмети - звънец, барабан, пиано и т.н.
- Може подробно да разкаже за съдържанието на дадена сюжетна картинка, макар и с излишни детайли и повторения.
- С помощта на възрастен може да опише как се играе дадена игра, да преразкаже приказка или да измисли своя приказка.
- Обича да слуша приказки или разказчета, проявява интерес към илюстрациите в книжките. - С помощта на възрастен може да инсценира приказка, разказ, стихотворение.
- Може да обобщи харесва ли му дадена приказка или не и защо.
Занимания: Буквите, Приказки и легенди, Стихотворения, Музикални инструменти
Психологическо развитие
Цел: Инициатива срещу вина (предучилищна възраст – 4-6 г.)
(според етапите на Ериксън за психологическо развитие)
- психологическа криза: инициатива срещу вина
- основен въпрос: “Аз добър ли съм или лош?”
- добродетел: цел
- сродни части в общетвото: идеални прототипи/роли
Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта целенасоченост - смелостта да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех.
През това време, здраво развиващите се деца научават: (1) да си въобразяват, да развиват уменията си чрез активни игри от всякакъв вид, включително измислените; (2) да си сътрудничат с другите; (3) да водят, както и да следват. Задържани от вина те: (1) се страхуват; (2) разчитат на участия в групи; (3) продължават да зависят прекалено от възрастните, и (4) са ограничени едновременно в развитието на уменията за игра, както и въображението си.
Инициативата добавя към автономността качеството на предприемане, планиране и атакуване на задачите с цел да бъде активно и в движение. Детето се учи да управлява света около себе си, на основни умения и физични закони. Нещата падат надолу, не нагоре. Кръглите неща се търкалят. Учи се как да закопчава и завръзва, да брои и говори с лекота. На тази фаза детето иска да започва и завършва собствените си действия целенасочено. Вината е нова объркваща емоция. То може да се чувства виновно за неща, които по принцип не трябва да причиняват вина. Може да се чувства виновно, когато инициативите му не водят до желания резултат.
Развитието на смелост и независимост е това, което отличава децата в предучилищна възраст, между 3 и 6 години, от другите възрастови групи. Малките деца в тази категория се изправят пред предизвикателството за инициатива срещу вина. Както е описано в Бий и Бойд (2004), детето през този период се изправя пред сложността на планирането и развитието на чувството за вземане на решение. През този период то се учи да взема инициатива и се подготвя за ролите на лидер и постигането на цели. Действията, които то може да предприема може да включват поведение с предприемане на рискове като пресичане на улицата сам, или каране на колело без каска; и двата примера включват самостоятелни граници. В някои случаи изискващи инициатива, детето може също така да развие и негативно поведение. То е в резултат на развитие на чувство на раздразнение за това, че не е могло да постигне целта както е била планирана и може да го въвлече в поведения които изглеждат агресивни, безскрупулни и твърде отстояващи за родителите. Агресивни поведения като хвърляне на предмети, ритане, или крещене са примери за външно забележими поведения през този етап.
Децата в предучилищна възраст могат да се справят все повече самостоятелно с различни задачи, и с тази нарастваща независимост идват много възможности за действията, които трябва да се преследват. Понякога те поемат проекти, които могат да осъществят, но в друг момент се захващат с неща отвъд техните възможности, или такива, които си пречат с плановете и действията на други хора. Ако родителите и учителите поощряват и подкрепят усилията на децата, като в същото време им помагат да направят реалистичен и подходящ избор, децата развиват независимост в инициативите си при планиране и поемане на задачи. Но ако вместо това възрастните ги обезкуражават в преследването на независими действия или ги отхвърлят като глупави и скучни, децата развиват чувство на вина за своите нужди и желания.
4 г. и 1 месец
Четири е типично буйна, енергична и социална възраст. Уверено в базови неща като говор, тичане, рисуване и строене на неща, вашето дете е готово да използва тези умения до край. Дори по-резервираните се радват на компанията на възрастни и деца от всякакви възрасти, от най-малките бебета (до които се чувстват големи и порастнали) до най-възрастните пра-родители.
Лесно ли се разстройва вашия малчуган от задачи като закопчаване на палтото? На тази възраст има причина: пръстчетата на детето са все още по-умели в хвърлянето на топка, отколкото връзване на обувки, тъй като областите на мозъка ръководещи финната моторика и визуалните дейности все още не са напълно развити. А за много малчугани търпението също е в недостиг.
Вашето дете може да започне да показва загриженост или да се опитва да успокоява други, които са тъжни или ядосани. Неговата способност да разбира чувствата от думите и езика на тялото се развива. То може да симпатизира на хора, които не са непосредствено с него в момента (лела, за която говорите, или герой от приказка). И тъй като вербалните му умения са напреднали, сега може да покаже тези чувства с думи.
4 г. и 2 месеца
"Едно, две, три" казва вашето дете докато брои плюшените си играчки. До момента то сигурно разбира, че крайният брой е действителното количество предмети, които то има. Това, което може би не разбира е, че дори да разбъркате играчките, броят им си остава същия. Раздалечете ги една от друга и го попитайте колко има сега. Може да ви отговори, че има четири вместо три, тъй като сега заемат повече място.
Малчуганите на тази възраст правят заключения относно количеството базирани на външния вид. Ако един куп от кубчета е по-висок, те ще мислят, че има повече кубчета, отколкото по-малък куп. Те не могат логично да схванат идеята, че по-високия куп има същия брой кубчета, просто те са по-големи. Причината за това, е че децата се фокусират върху това как изглеждат нещата, отколкото върху концепцията за количество, което е по-сложна мисловна задача.
Имената на децата са много специални за тях. В същност, това може да е първата дума, която то се научава да разпознава и да чете. На тази възраст детето може да прояви интерес да си пише името. В определен момент, то ще разпознава някои букви като част от своето име, или като "негови" букви. Помогнете му да се упражнява като отпечатате името му с големи букви на хартия и му дадете да ги повтаря с пръстче, молив или пастел. Ако ламинирате листа, то може да използва маркер да пише името си, да го трие и да опитва отново.
4 г. и 3 месеца
"Мога сама!" крещи детето, докато се опитвате да го облечете (или докато си мие зъбите, помага да се сложи масата, и т.н.). С развитието на моторните умения, тя ще отхвърля вашата помощ и ще иска да прави нещата сама. Това може да изпита вашето търпение, но не я лишавайте от тези моменти на независимост бързайки да помогнете.
На четири детето трябва да може да се облича само, макар и понякога да не успява с циповете и копчетата. За да ускорявате нещата, опитайте да смесите дрехите в гардероба с лесни за обличане като панталони с ластик, или обувки с лепенки.
Едно от нещата, които все още трябва да надзиравате е миенето на зъби. Четири годишните все още не са достатъчно координирани да си почитят правилно зъбите. Оставете го само за известно време, преди да се намесите за "последните детайли" (Посещения при зъболекар два пъти в годината ще ви осведомят колко добре се е справяло.)
4 г. и 4 месеца
Предивдими рутини и търпение на светец към непрекъснатите въпроси на малчугана ще му помогнат да изгражда своя свят. Той е зает с развитие на умения като ядене с нож и вилица, плуване, помагане в отглеждането на домашния любимец. На всичкото отгоре, въображението му расте бясно.
До момента детето може да се справи с маневрите с лъжица без да разсипва мюслите или (твърде много) супа. Може да използва вилица. Трябва да може да пие от чаша без капаче без да разлива, макар че ще е по-мъдро да му давате малка, нечуплива чаша за сега. Но то все още ще се нуждае от помощ с нарязването на храната.
4 г. и 5 месеца
Малчуганите обожават да използват всякакви реквизите, за да влязат в света на измислиците. Пръчките стават мечове. Одеалата се превръщат в наметало на супер-герой. На четири, въображението на детето е в хипер активност. То може да се превърне в когото пожелае - лекар, майка, пилот. Фантазията му може да създаде по-дълги и сложни сюжети, които включват и други, така че сега да разиграва сцени, които продължават с часове или се повтарят по няколко дена.
Разговорите могат понякога да изглеждат като разпити с любопитните, приказливи четиригодишни деца. Особено любими сега са думите започващи с "к": Къде отиваме, мамо? Кога ще стигнем? Кого ще видим? То започва да разбира, че нещата си имат причина - и иска да знае какви са те.
Друга причина за непрекъснатите въпроси е, че речника на детето се развива стремглаво и то иска да се упражнява да използва думи в изследването на своя свят.
4 г. и 6 месеца
Езиковите умения прогресират до почти отлично първокласно ниво. Детето може да научава от четири до шест нови думи на ден. Изреченията му стават по-дълги и сложни, съдържащи множество условности, както и обяснителни думи. Четири годишните могат също да изразят хипотетични ситуации от рода на: "Ако се случи това, какво ще направиш?"
Детето може вече да е в състояние и да адаптира речта си според ситуацията. Може да каже "Мама я няма" на по-малко дете, в сравнение с "Мама отиде до магазина да купи мляко" говорейки на баба си.
Сега детето може по-добре да следва повече стъпки: "Първо отрежи по линията. После сложи лепило тук." Следването на две и повече несвързани напътствия е друго развитие: "Моля те, донеси ми портомонето и после дай на кучето вода." Средностатистично детето на четири години може да брои до десет, макар и да не казва числата в правилния ред всеки път. Най-голямото препятствие за по-големите числа са тези досадни 11 и 20. Непоследователността в техните имена няма особен смисъл за детето.
4 г. и 7 месеца
Някои четиригодишни прекарват забележително повече време с игри и пъзели, отколкото една година преди това. Те стават от заниманията си по-рядко и могат да станат толкова погълнати, че да трябва да ги прекъснете.
Не повишавайте очакванията си твърде високо. Средно вниманието на четиригодишното дете е все още около пет до десет минути. Това може да не изглежда много, но сравнете го с три до 4 минути една или две години по-рано. Помнете тези числа, когато планирате събития или групови забави като рожденни дни. Дори детето да може да се занимава с една игра за половин час, средно трябва да очаквате по-малко.
С подобрения контрол над молива или пастела, детето вероятно рисува картини, които можете да разберете без помощ. Творчеството му става по-разпознаваемо и детайлно. Плюс това, тя вероятно вече знае конкретно какво иска да нарисува: "Ще нарисувам картина на нашата къща."
4 г. и 8 месеца
Проблемите с произношението все още са често срещани. Много деца не се справят със звуците "с" и "з" до седем или осем години. Други звуци, които могат да причинят проблем са: ф, в, л, р, и ш. Обикновено причината е недоразвит контрол на мускулите, които се използват за формирането на тези звуци. Ако мислите, че бебешката реч е сладка, не го казвайте и не имитирайте произношението му. То може да продължи да го прави дори след като няма нужда. Не коригирайте думите му. Едва ли искате да го направите по-стеснителен, отколкото той може да е в момента. Ако вие говорите правилно, то най-вероятно ще ви копира.
Съвместните игри трябва да се увеличават постепенно. Четиригодишните играят по-често заедно с други деца и са по-самоуверени. Те инициират свои собствени игри, споделят с по-голяма готовност, и започват да съчувстват на приятелите си. Това означава, че вие ще прекарвате по-малко време в разрешаване на конфликти или измисляне на занимания.
Това не означава, че не сте необходими. Конфликти ще избухват. Играчки ще се грабят. На тази възраст децата обичат да променят правилата, така че може да чуете викове като "Това не е честно!"
4 г. и 9 месеца
Вашето дете попива и повтаря всякакъв модел на поведение на големите. Шефството е едно от тези, които може да се проявяват от време на време. (Не че вие непременно сте давали заповеди толкова грубо, както то прави понякога.) На четири децата започват да експериментират с властта и как думите могат да манипулират хората. Заедно със склоността към правила и ред, можете да откриете малък диктатор в ръцете си, управляващ приятелите и семейството си.
Справянето с това поведение изисква търпение и постоянство. Подчертайте поведението; не го възнаграждавайте. Ако детето ви изисква обяд или помощ внещо, настоявайте да помоли за това отново учтиво. "По-вероятно е да го направя, ако ме помолиш любезно." Насърчавайте го да казва "моля" и "благодаря". Ако детето ви не се държи мило с приятелите си, поставете го на тяхно място и го попитайте как се чувства, ако към него се отнасят така.
Комбинирайте невероятното въображение на детето си с нарастващите езикови умения и ще получите някои от най-фантазьорските приказки, които сте чували. То убедително ще ви разкаже всички подробности от пътешествието си до дъждовната гора, или как е летяло до пустинята на разкопки за динозаври тази сутрин преди обяд. Може да запишете някои от любимите му истории или да го запишете с видео камера, така че след време да се забавлявате заедно гледайки ги.
4 г. и 10 месеца
С наближаването на рождения ден и започването на училище за по-големи (ако вече не е започнало), идва време за преход. Как ще се променят тактиките ви за дисциплина сега, когато детето ви е почти на пет? Колко учтиво можете да очаквате да бъде детето ви? И тези тайни които шепне на приятелите си дали са безобидни или болезнени?
Научаването на думата "Съжалявам" става по-бързо от истинското чувство зад нея. Не можете да накарате детето си насила да се разкайва. Четиригодишните се учат да чувстват и да показват съпричастност, ключова част от искреното извинение. Егоцентризмът - да мислиш за себе си преди всичко - все още доминира в мисленето на детето. То няма да бъде в състояние с готовност да погледне дадена ситуация от гледната точка на някой друг до шест или седем годишна възраст. Все пак, четиригодишното дете е в състояние да разбере кога е направило нещо нередно, което е наранило някой. (Свидетелство са изчервяването, тъжния вид или виновния поглед.)
4 г. и 11 месеца
Дори тихите деца в тази възраст са бърборковци в сравнение с по-големите деца. Те обичат да пеят, да разказват истории и да играят на игри с думи. Обожават да задават въпроси. Все пак те все още усъвършенстват изкуството на комуникацията. Частта с говоренето не е проблем; частта със слушането е тази, в която имат нужда от помощ. Несигурни в това как да получат и задържат вашето внимание, те прекъсват когато им е удобно и продължават независимо дали вие слушате и отговаряте.
Можете да помогнете на детето си да разгърне своето мислене относно сложната концепция за време - колко дълго продължава нещо. Внимавайте със своя собствен език като за начало. Родителите често карат децата да си измият зъбите за "една минута", което е сравнително кратко време. После казваме "една минута само", докато говорим по телефона. Тази минута може да се превърне в десет или 20. Давайки по-точни прогнози помага на детето ви да развива своето разбиране за време.
4 г. и 12 месеца
На тази възраст на детето ви все още му липсва самоконтрол. Ще отнеме повече от един, два, понякога десет пъти, за да научи даден урок. Повтарящото се лошо поведение е също начин детето да изпитва вашите граници. Дали са твърди, или променливи? Ако татко ме игнорира този път, може би това което направих не е чак толкова важно в крайна сметка.
Агресията е нормална фаза в тази възраст, с инциденти обикновено предизвикани от специфични ситуации, в които детето се чувства несигурно или извън контрол. Отговорете бързо и спокойно. Установете определени правила и последствия за несоциални поведения като удряне и ритане.
Не всичко трябва да е битка. Пренебрегнете малките неща, или словесно го предупредете с мек тон ("Махни си краката от масата"), така че посланието ви за големите да получи нужното внимание. Никога не влизайте в битки, които не можете да спечелите, като тези за яденето.
Съвет: Ако вашето дете, все още не се справя с посочените норми, занимавайте се с него допълнително. Материали за занимания можете да откриете в директните връзки към съответните секции посочени по-горе, както и във всяка основна тема.
5 години: Речниковият запас на детето е от 2500 до 3000 думи. Активно използва обобщаващи думи ("дрехи", "животни", "растения"). Назовава широк кръг от предмети и явления в обкръжаващия го свят. В думите му вече няма пропуски.
Физическо развитие
- Обиколката на главата обикновено не се мери след тригодишна възраст.
- Има нужда от около 1,700 калории на ден.
- Слуха може да се оцени според коректното използване от детето на звуците и езика, както и от правилното следване на дадените му инструкции и отговори на въпроси.
Двигателно развитие
- Ходи по права линия (очертана с въже или тебешир на пода). На тази възраст продължават да се оформят навиците на управление на собственото тяло. Но чувството за равновесие, все още не е достатъчно развито. Дете на 4 г. все още не може самоуверено да мине по тясна пътечка или тясно мостче.
- Може съвсем уверено да бяга. Бяга, тръгва и спира, движи се около препятсвтия с лекота. Може да си играе с вас на гоненица и да ви бие, при проява от ваша страна на отстъпки и артисцизъм. Бягайки, детето може свободно да си променя посоката на своето движение. Може да бяга в кръг.
- Може да пробяга достатъчно голямо разстояние - 150 метра и още. Но не си струва без причина да натоварвате детето толкова много.
- Усъвършенства уменията си да скача. Детето с лекота скача напред, по-сложна задача се оказва да скочи назад, но се справя. То може да прескочи не висок предмет, стъпала, малка шахта, но има още какво да се усъвършенства. Скача на един крак. Прескача предмети на 12 до 15 см височина, приземява се с двата крака едновременно.
- Без проблем се изкачва по "шведска стена" надолу и нагоре. Но да се отпусне само на ръце, все още не може, ръцете му не са достатъчно силни.
- Катери се по стълби, дървета, детски конструкции. Качва се и слиза по стълбите с редуване на краката.
- Може да направи салто през глава напред.
- Кара колело и държи посоката с увереност; заобикаля ъгли, избягва препятствия и насрещен “трафик”.
- Хвърля топка през глава; разстоянието и целта се подобряват.
- Строи кули с десет и повече кубчета.
- Прави форми и предмети от пластелин: сладки, змии, прости животни.
- Възпроизвежда някои форми и букви; може да пише печатни букви.
- Държи пастел или маркер с трипръстов захват.
- Рисува и чертае целенасочено; може да има идея на ум, но често се затруднява да я възпроизведе, поради което нарича произведението си по друг начин.
- Става по-точно в уцелването на гвоздеи и пирони с чук.
- Нанизва малки дървени топчета на конец.
Когнитивно развитие
- Може да разпознае, че някои думи звучат подобно.
- Познава 18 до 20 главни букви. Може да пише няколко букви.
- Някои деца започват да четат по-прости книжки, като буквари с по няколко думи на страница и много картинки.
- Обича истории за това как растат и работят нещата.
- Забавлява се с игри на думи измисляйки си смешен език.
- Разбира концепциите за “най-висок”, “най-голям”, “еднакъв”, и “повече”, избира картинката която има “най-много къщи” или “най-големите кучета”.
- Механично брои до 20 и повече.
- Разбира последователноста на ежедневните събития: “Когато станем сутринта се обличаме, закусваме, измиваме си зъбите и отиваме на училище”.
- Koгато разглежда картинки може да разпознае и открие липсващи части от пъзела (на човек, кола, животно).
- Много добри разказвачи на истории.
- Преброява от 1 до 7 обекта на високо, но не винаги в правилен ред.
- Следва две до три стъпкови инструкции дадени индивидуално или в група.
- Може да слага окончания за минало време на всеки глагол.
- Знае и назовава различни предмети, които го обкръжават в къщи и на улицата. Разбира тяхното предназначение и свойства.
- Проявява интерес към предметите, които все още никога не е виждало.
- Умее да разказва за членовете на своето семейство, семеен бит и семейни традиции.
- Знае името на града (селото) и региона в който живее.
- Познава повечето професии, особено тези, които среща в своя живот - лекар, учител, продавач, полицай.
- Има елементарни умения за грижи за животните и растенията.
Занимания: Буквите, Цифрите, Уча се да броя, Животни, Растения, Професии
Математика
- Може да брои до пет.
- Разбира количеството на числата до пет. Знае реда им - кое число, след кое следва.
- Може да сравни две групи предмети.
- Различава и назовава базовите геометрични фигури - триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг и евентуално - куб, цилиндър, пирамида, конус.
- Познава някои монети.
- Може да определи направление на движението - напред, назад, надясно, наляво, нагоре, надолу.
- Определя частите на деня - сутрин, обед, вечер.
Занимания: Цифрите, Уча се да броя, Формите, Посоки, Денонощието, Монети
Творчески способности
- Може да изобразява предмети и явления, правейки отчетливи форми, подбирайки цвят, внимателно оцветявайки, използвайки различни материали: моливи, бои, флумастери, пастели, тебешири и т.н.
- Може да нарисува опростен сюжет, обединявайки в рисунката няколко предмета.
- Може да оцвети силуети по дадена схема или както само си прецени.
- Може да направи различни предмети от пластилин или глина и да ги обедини в композиция.
- Държи правилно ножица и да може да реже по права линия, по диагонал на квадрат.
- Може да изреже кръг от квадрат или елипса от правоъгълник.
- Прави композиции от сухи цветя или геометрични фигури.
- Може да прави различни фигури по образец от кубчета, с помощта на възрастен.
- Може да сгъне лист хартия със съвпадащи ъгли на две.
Занимания: Оцветяване, Формите, Сръчни ръчички
Социално развитие
- Дружелюбно; приятелски настроено; прекалено ентусиазирано на моменти.
- Настроението му се сменя бързо и непредсказуемо; в един момент се смее, в следващия плаче; може да блъска ядосано при минимално раздразнение (структура от кубчета, която не иска да стои); цупи се, ако го изоставят.
- Въображаеми приятели или присъстващи са често срещано явление; води разговор и споделя силни емоции с този невидим приятел.
- Хвали се, преувеличава и изопачава истината с измислени истории или твърдения за смелост; тества границите.
- Сътрудничи си с другите; участва в групови дейности.
- Показва, че се гордее с постиженията си; често търси одобрението на възрастните.
- Често изглежда егоистично; не винаги може да разбере вземането на ред, или го разбира при някои условия; клюкари другите деца.
- Настоява да прави нещата независимо, но може така да се разстрои, че да е на границата да избухне, когато възникне проблем: боя, която капе, хартиен самолет, който не се сгъва правилно.
- Обича ролевите игри и игрте на ужким.
- Разчита (през повечето време) на вербалната, отколкото на физическата агресия; по-скоро ще крещи ядосано, отколкото да удари; заплашва: “Не може да дойдеш на рождения ми ден”.
- Наричането по име и дразненето често се използват като начини да изключи другите деца.
- Завръзва близки приятелства с другарчетата в игрите си; започва да има “най-добър” приятел.
Комуникативно развитие
- Има 1500-1600 думи в речника си; детето е увеличило съществено речниковия си запас, особено за редица понятия, с които все още няма опит.
- Използва предлозите “на”, “в” и “под”.
- Постоянно използва притежателни местоимения: “нейни”, “техни”, “на бебето”.
- Отговаря на “Чии?”, “Кой?”, “Защо?”, и “Колко?”; има трудности при отговаряне на въпросите "как" и "защо".
- Задава много въпроси.
- Използва сложни структури в изречение: “Котката се мушна под къщата преди да успея да видя каква е на цвят.”.
- Речта е почти напълно разбираема.
- Започва правилно да използва минало време на глаголите: “Мама затвори вратата”, “Тате отиде на работа.”; говори за близкото минало.
- Говори за действия, събития, предмети и хора, които не са присъстващи.
- Променя тона на гласа си и структурата на изречението, според нивото на разбиране на слушателя: към братчето си бебе “Свърши мляко?”, към майка си, “Бебето всичкото мляко ли си изпи?”.
- Знае си първото и последното име, пола, имената на братята и сестрите, и понякога телефонния номер.
- Отговаря подходящо, когато го питат какво да прави, когато е уморено, гладно или му е студено. Рецитира и изпълнява лесни песни и рими.
- Разбира и използва обозначенията за емоционалните състояния, черти на характера, както за себе си, така и за другите хора.
- Знае и използва антоними (високо-ниско, студено-топло, далеко-близо).
- Може да отдели първата буква от дума. Може да различи звуци от различни предмети - звънец, барабан, пиано и т.н.
- Може подробно да разкаже за съдържанието на дадена сюжетна картинка, макар и с излишни детайли и повторения.
- С помощта на възрастен може да опише как се играе дадена игра, да преразкаже приказка или да измисли своя приказка.
- Обича да слуша приказки или разказчета, проявява интерес към илюстрациите в книжките. - С помощта на възрастен може да инсценира приказка, разказ, стихотворение.
- Може да обобщи харесва ли му дадена приказка или не и защо.
Занимания: Буквите, Приказки и легенди, Стихотворения, Музикални инструменти
Психологическо развитие
Цел: Инициатива срещу вина (предучилищна възраст – 4-6 г.)
(според етапите на Ериксън за психологическо развитие)
- психологическа криза: инициатива срещу вина
- основен въпрос: “Аз добър ли съм или лош?”
- добродетел: цел
- сродни части в общетвото: идеални прототипи/роли
Тук децата започват активно да изследват и да се намесват в своята среда. На този етап възниква добродетелта целенасоченост - смелостта да се преследват лично значими цели независимо от рисковете и възможния неуспех.
През това време, здраво развиващите се деца научават: (1) да си въобразяват, да развиват уменията си чрез активни игри от всякакъв вид, включително измислените; (2) да си сътрудничат с другите; (3) да водят, както и да следват. Задържани от вина те: (1) се страхуват; (2) разчитат на участия в групи; (3) продължават да зависят прекалено от възрастните, и (4) са ограничени едновременно в развитието на уменията за игра, както и въображението си.
Инициативата добавя към автономността качеството на предприемане, планиране и атакуване на задачите с цел да бъде активно и в движение. Детето се учи да управлява света около себе си, на основни умения и физични закони. Нещата падат надолу, не нагоре. Кръглите неща се търкалят. Учи се как да закопчава и завръзва, да брои и говори с лекота. На тази фаза детето иска да започва и завършва собствените си действия целенасочено. Вината е нова объркваща емоция. То може да се чувства виновно за неща, които по принцип не трябва да причиняват вина. Може да се чувства виновно, когато инициативите му не водят до желания резултат.
Развитието на смелост и независимост е това, което отличава децата в предучилищна възраст, между 3 и 6 години, от другите възрастови групи. Малките деца в тази категория се изправят пред предизвикателството за инициатива срещу вина. Както е описано в Бий и Бойд (2004), детето през този период се изправя пред сложността на планирането и развитието на чувството за вземане на решение. През този период то се учи да взема инициатива и се подготвя за ролите на лидер и постигането на цели. Действията, които то може да предприема може да включват поведение с предприемане на рискове като пресичане на улицата сам, или каране на колело без каска; и двата примера включват самостоятелни граници. В някои случаи изискващи инициатива, детето може също така да развие и негативно поведение. То е в резултат на развитие на чувство на раздразнение за това, че не е могло да постигне целта както е била планирана и може да го въвлече в поведения които изглеждат агресивни, безскрупулни и твърде отстояващи за родителите. Агресивни поведения като хвърляне на предмети, ритане, или крещене са примери за външно забележими поведения през този етап.
Децата в предучилищна възраст могат да се справят все повече самостоятелно с различни задачи, и с тази нарастваща независимост идват много възможности за действията, които трябва да се преследват. Понякога те поемат проекти, които могат да осъществят, но в друг момент се захващат с неща отвъд техните възможности, или такива, които си пречат с плановете и действията на други хора. Ако родителите и учителите поощряват и подкрепят усилията на децата, като в същото време им помагат да направят реалистичен и подходящ избор, децата развиват независимост в инициативите си при планиране и поемане на задачи. Но ако вместо това възрастните ги обезкуражават в преследването на независими действия или ги отхвърлят като глупави и скучни, децата развиват чувство на вина за своите нужди и желания.
4 г. и 1 месец
Четири е типично буйна, енергична и социална възраст. Уверено в базови неща като говор, тичане, рисуване и строене на неща, вашето дете е готово да използва тези умения до край. Дори по-резервираните се радват на компанията на възрастни и деца от всякакви възрасти, от най-малките бебета (до които се чувстват големи и порастнали) до най-възрастните пра-родители.
Лесно ли се разстройва вашия малчуган от задачи като закопчаване на палтото? На тази възраст има причина: пръстчетата на детето са все още по-умели в хвърлянето на топка, отколкото връзване на обувки, тъй като областите на мозъка ръководещи финната моторика и визуалните дейности все още не са напълно развити. А за много малчугани търпението също е в недостиг.
Вашето дете може да започне да показва загриженост или да се опитва да успокоява други, които са тъжни или ядосани. Неговата способност да разбира чувствата от думите и езика на тялото се развива. То може да симпатизира на хора, които не са непосредствено с него в момента (лела, за която говорите, или герой от приказка). И тъй като вербалните му умения са напреднали, сега може да покаже тези чувства с думи.
4 г. и 2 месеца
"Едно, две, три" казва вашето дете докато брои плюшените си играчки. До момента то сигурно разбира, че крайният брой е действителното количество предмети, които то има. Това, което може би не разбира е, че дори да разбъркате играчките, броят им си остава същия. Раздалечете ги една от друга и го попитайте колко има сега. Може да ви отговори, че има четири вместо три, тъй като сега заемат повече място.
Малчуганите на тази възраст правят заключения относно количеството базирани на външния вид. Ако един куп от кубчета е по-висок, те ще мислят, че има повече кубчета, отколкото по-малък куп. Те не могат логично да схванат идеята, че по-високия куп има същия брой кубчета, просто те са по-големи. Причината за това, е че децата се фокусират върху това как изглеждат нещата, отколкото върху концепцията за количество, което е по-сложна мисловна задача.
Имената на децата са много специални за тях. В същност, това може да е първата дума, която то се научава да разпознава и да чете. На тази възраст детето може да прояви интерес да си пише името. В определен момент, то ще разпознава някои букви като част от своето име, или като "негови" букви. Помогнете му да се упражнява като отпечатате името му с големи букви на хартия и му дадете да ги повтаря с пръстче, молив или пастел. Ако ламинирате листа, то може да използва маркер да пише името си, да го трие и да опитва отново.
4 г. и 3 месеца
"Мога сама!" крещи детето, докато се опитвате да го облечете (или докато си мие зъбите, помага да се сложи масата, и т.н.). С развитието на моторните умения, тя ще отхвърля вашата помощ и ще иска да прави нещата сама. Това може да изпита вашето търпение, но не я лишавайте от тези моменти на независимост бързайки да помогнете.
На четири детето трябва да може да се облича само, макар и понякога да не успява с циповете и копчетата. За да ускорявате нещата, опитайте да смесите дрехите в гардероба с лесни за обличане като панталони с ластик, или обувки с лепенки.
Едно от нещата, които все още трябва да надзиравате е миенето на зъби. Четири годишните все още не са достатъчно координирани да си почитят правилно зъбите. Оставете го само за известно време, преди да се намесите за "последните детайли" (Посещения при зъболекар два пъти в годината ще ви осведомят колко добре се е справяло.)
4 г. и 4 месеца
Предивдими рутини и търпение на светец към непрекъснатите въпроси на малчугана ще му помогнат да изгражда своя свят. Той е зает с развитие на умения като ядене с нож и вилица, плуване, помагане в отглеждането на домашния любимец. На всичкото отгоре, въображението му расте бясно.
До момента детето може да се справи с маневрите с лъжица без да разсипва мюслите или (твърде много) супа. Може да използва вилица. Трябва да може да пие от чаша без капаче без да разлива, макар че ще е по-мъдро да му давате малка, нечуплива чаша за сега. Но то все още ще се нуждае от помощ с нарязването на храната.
4 г. и 5 месеца
Малчуганите обожават да използват всякакви реквизите, за да влязат в света на измислиците. Пръчките стават мечове. Одеалата се превръщат в наметало на супер-герой. На четири, въображението на детето е в хипер активност. То може да се превърне в когото пожелае - лекар, майка, пилот. Фантазията му може да създаде по-дълги и сложни сюжети, които включват и други, така че сега да разиграва сцени, които продължават с часове или се повтарят по няколко дена.
Разговорите могат понякога да изглеждат като разпити с любопитните, приказливи четиригодишни деца. Особено любими сега са думите започващи с "к": Къде отиваме, мамо? Кога ще стигнем? Кого ще видим? То започва да разбира, че нещата си имат причина - и иска да знае какви са те.
Друга причина за непрекъснатите въпроси е, че речника на детето се развива стремглаво и то иска да се упражнява да използва думи в изследването на своя свят.
4 г. и 6 месеца
Езиковите умения прогресират до почти отлично първокласно ниво. Детето може да научава от четири до шест нови думи на ден. Изреченията му стават по-дълги и сложни, съдържащи множество условности, както и обяснителни думи. Четири годишните могат също да изразят хипотетични ситуации от рода на: "Ако се случи това, какво ще направиш?"
Детето може вече да е в състояние и да адаптира речта си според ситуацията. Може да каже "Мама я няма" на по-малко дете, в сравнение с "Мама отиде до магазина да купи мляко" говорейки на баба си.
Сега детето може по-добре да следва повече стъпки: "Първо отрежи по линията. После сложи лепило тук." Следването на две и повече несвързани напътствия е друго развитие: "Моля те, донеси ми портомонето и после дай на кучето вода." Средностатистично детето на четири години може да брои до десет, макар и да не казва числата в правилния ред всеки път. Най-голямото препятствие за по-големите числа са тези досадни 11 и 20. Непоследователността в техните имена няма особен смисъл за детето.
4 г. и 7 месеца
Някои четиригодишни прекарват забележително повече време с игри и пъзели, отколкото една година преди това. Те стават от заниманията си по-рядко и могат да станат толкова погълнати, че да трябва да ги прекъснете.
Не повишавайте очакванията си твърде високо. Средно вниманието на четиригодишното дете е все още около пет до десет минути. Това може да не изглежда много, но сравнете го с три до 4 минути една или две години по-рано. Помнете тези числа, когато планирате събития или групови забави като рожденни дни. Дори детето да може да се занимава с една игра за половин час, средно трябва да очаквате по-малко.
С подобрения контрол над молива или пастела, детето вероятно рисува картини, които можете да разберете без помощ. Творчеството му става по-разпознаваемо и детайлно. Плюс това, тя вероятно вече знае конкретно какво иска да нарисува: "Ще нарисувам картина на нашата къща."
4 г. и 8 месеца
Проблемите с произношението все още са често срещани. Много деца не се справят със звуците "с" и "з" до седем или осем години. Други звуци, които могат да причинят проблем са: ф, в, л, р, и ш. Обикновено причината е недоразвит контрол на мускулите, които се използват за формирането на тези звуци. Ако мислите, че бебешката реч е сладка, не го казвайте и не имитирайте произношението му. То може да продължи да го прави дори след като няма нужда. Не коригирайте думите му. Едва ли искате да го направите по-стеснителен, отколкото той може да е в момента. Ако вие говорите правилно, то най-вероятно ще ви копира.
Съвместните игри трябва да се увеличават постепенно. Четиригодишните играят по-често заедно с други деца и са по-самоуверени. Те инициират свои собствени игри, споделят с по-голяма готовност, и започват да съчувстват на приятелите си. Това означава, че вие ще прекарвате по-малко време в разрешаване на конфликти или измисляне на занимания.
Това не означава, че не сте необходими. Конфликти ще избухват. Играчки ще се грабят. На тази възраст децата обичат да променят правилата, така че може да чуете викове като "Това не е честно!"
4 г. и 9 месеца
Вашето дете попива и повтаря всякакъв модел на поведение на големите. Шефството е едно от тези, които може да се проявяват от време на време. (Не че вие непременно сте давали заповеди толкова грубо, както то прави понякога.) На четири децата започват да експериментират с властта и как думите могат да манипулират хората. Заедно със склоността към правила и ред, можете да откриете малък диктатор в ръцете си, управляващ приятелите и семейството си.
Справянето с това поведение изисква търпение и постоянство. Подчертайте поведението; не го възнаграждавайте. Ако детето ви изисква обяд или помощ внещо, настоявайте да помоли за това отново учтиво. "По-вероятно е да го направя, ако ме помолиш любезно." Насърчавайте го да казва "моля" и "благодаря". Ако детето ви не се държи мило с приятелите си, поставете го на тяхно място и го попитайте как се чувства, ако към него се отнасят така.
Комбинирайте невероятното въображение на детето си с нарастващите езикови умения и ще получите някои от най-фантазьорските приказки, които сте чували. То убедително ще ви разкаже всички подробности от пътешествието си до дъждовната гора, или как е летяло до пустинята на разкопки за динозаври тази сутрин преди обяд. Може да запишете някои от любимите му истории или да го запишете с видео камера, така че след време да се забавлявате заедно гледайки ги.
4 г. и 10 месеца
С наближаването на рождения ден и започването на училище за по-големи (ако вече не е започнало), идва време за преход. Как ще се променят тактиките ви за дисциплина сега, когато детето ви е почти на пет? Колко учтиво можете да очаквате да бъде детето ви? И тези тайни които шепне на приятелите си дали са безобидни или болезнени?
Научаването на думата "Съжалявам" става по-бързо от истинското чувство зад нея. Не можете да накарате детето си насила да се разкайва. Четиригодишните се учат да чувстват и да показват съпричастност, ключова част от искреното извинение. Егоцентризмът - да мислиш за себе си преди всичко - все още доминира в мисленето на детето. То няма да бъде в състояние с готовност да погледне дадена ситуация от гледната точка на някой друг до шест или седем годишна възраст. Все пак, четиригодишното дете е в състояние да разбере кога е направило нещо нередно, което е наранило някой. (Свидетелство са изчервяването, тъжния вид или виновния поглед.)
4 г. и 11 месеца
Дори тихите деца в тази възраст са бърборковци в сравнение с по-големите деца. Те обичат да пеят, да разказват истории и да играят на игри с думи. Обожават да задават въпроси. Все пак те все още усъвършенстват изкуството на комуникацията. Частта с говоренето не е проблем; частта със слушането е тази, в която имат нужда от помощ. Несигурни в това как да получат и задържат вашето внимание, те прекъсват когато им е удобно и продължават независимо дали вие слушате и отговаряте.
Можете да помогнете на детето си да разгърне своето мислене относно сложната концепция за време - колко дълго продължава нещо. Внимавайте със своя собствен език като за начало. Родителите често карат децата да си измият зъбите за "една минута", което е сравнително кратко време. После казваме "една минута само", докато говорим по телефона. Тази минута може да се превърне в десет или 20. Давайки по-точни прогнози помага на детето ви да развива своето разбиране за време.
4 г. и 12 месеца
На тази възраст на детето ви все още му липсва самоконтрол. Ще отнеме повече от един, два, понякога десет пъти, за да научи даден урок. Повтарящото се лошо поведение е също начин детето да изпитва вашите граници. Дали са твърди, или променливи? Ако татко ме игнорира този път, може би това което направих не е чак толкова важно в крайна сметка.
Агресията е нормална фаза в тази възраст, с инциденти обикновено предизвикани от специфични ситуации, в които детето се чувства несигурно или извън контрол. Отговорете бързо и спокойно. Установете определени правила и последствия за несоциални поведения като удряне и ритане.
Не всичко трябва да е битка. Пренебрегнете малките неща, или словесно го предупредете с мек тон ("Махни си краката от масата"), така че посланието ви за големите да получи нужното внимание. Никога не влизайте в битки, които не можете да спечелите, като тези за яденето.
Съвет: Ако вашето дете, все още не се справя с посочените норми, занимавайте се с него допълнително. Материали за занимания можете да откриете в директните връзки към съответните секции посочени по-горе, както и във всяка основна тема.
5 години: Речниковият запас на детето е от 2500 до 3000 думи. Активно използва обобщаващи думи ("дрехи", "животни", "растения"). Назовава широк кръг от предмети и явления в обкръжаващия го свят. В думите му вече няма пропуски.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има 9 съвета как да научите детето си на адекватно самочувствие
Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:28
Нивото на детското самочувствие е много променливо, особено до предучилищна възраст. Така че преди да биете тревога, внимателно наблюдавайте детето. Всяка ваша дума, обръщение към него (и по смисъл, и с жестове и мимики), всяка похвала и критика, всяка реакция за постижение или неуспех - от всичко това зависи формирането на собственото му самочувствие.
Как да научите детето си на адекватно самочувствие?
Съветите могат да изглеждат прости, но трябва имате предвид че едно е знаете нещо, а съвсем друго е да действате. И запознавайки се с тези съвети се запитайте: колко често ги следвате?
1. Нека детето да има домашни задължения. Това ще му помогне да почувства колко е значимо.
2. Поощрявайте, но се увличате. Децата трудно различават доброто от лошото. Ако прекалите с похвалите, детето става зависимо от "сладките думи". Най-добре е да се поощрява конкретно действие или усилие, а не личността. Избягвайте превъзходните степени "най-" (умен, красив, добър).
3. Откажете се, най-добре забравете за сравнения с други деца. Всяко дете е уникално. Същото важи и за вас - не се сравнявайте с други хора съзнателно. Най-добре е да говорите с детето че всеки човек е уникален, неповторим. Така то ще разбере че никой друг не прилича напълно на него и че го обичат не за нещо конкретно, а за това, което е.
4. Дайте за пример адекватно отношение към резултатите от вашия собствен труд. Например - прегорили сте храна, не правете трагедия, а конструктивно обяснете че "Следващия път трябва … за да не изгори отново". Разказвайте за собствените си успехи на детето, за да знае че вие също имате такива, а не само то.
5. Обяснете му че при всички хора понякога има неуспехи. Много е важно да разбере, че от грешките си човек се учи. Покажете на детето че вие разбирате неговите чувства, но не можете да се съгласите с неприемливо поведение.
6. Но най-важното е детето да чувства и знае, че искрено го обичате такова каквото е. Споделяйте заедно своите интереси, емоции, впечатления, знания. Разказвайте за семейството и предците ви.
7. Виждайки че самочувствието на детето ви има тенденция към снижаване, започнете по-често да играете на игри, в който то да бъде водещо (да има лидерска позиция).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.).
8. Ако самочувствието на детето ви се покачва прекалено, могат да ви помогнат конкурси, в които наградите се връчват за различни категории, т.е. не за абсолютна победа.
9. За обучение на правилна самооценка най-полезни са ролевите, ситуационните игри. Например:
Как да постъпя?
Предлагате на детето си да си играете с две играчки, например плюшено мече и зайче на надпревара. Кой ще стигне първи. Да предположим че зайчето бяга бързо и то печели. Мечето губи и му става тъжно. Но те са приятелчета. Как да успокоим мечето? Запитайте детето как би реагирало то, ако е в тази ситуация или ако някой негов приятел загуби, как ще го успокои.
Огледало
Детето се гледа в огледалото, като ролята на огледалото играе възрастен човек и повтаря всичките негови движения, жестове и мимики. Във втори кръг, детето изобразява не себе си, а някой друг. Тогава "огледалото" трябва да познае образа и в случай на успех - играчите си сменят ролите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)